Олга застина на вратата, невярваща на очите си. Пред нея стоеше Вера Павловна – свекърва ѝ, която не беше виждала цели три години. До нея нервно местеше тежестта от крак на крак съпругът ѝ Сергей, гледайки виновно в пода.

– Какво е всичко това? – Олга прехвърли изумения си поглед от куфарите към мъжа си.

– Олечка, миличка, не се сърди – забръщолеви Вера Павловна, влизайки в апартамента. – Имам малки проблеми с жилището, ще трябва да поживея при вас.

Олга беше в шок, наблюдавайки как свекърва ѝ уверено минава напред към всекидневната, сякаш е у дома си. Сергей продължи да мълчи, избягвайки погледа на жена си.

– Сергей, може ли за минутка? – изсъска през зъби Олга, докато го дърпаше към кухнята.

– Ти добре ли си? – зашепна тя остро, плътно затваряйки вратата. – Какво значи «да поживее при нас»? Нали се разбрахме!

Преди три години, когато се ожениха, Сергей беше обещал, че ще живеят отделно от роднините. Олга беше отраснала в семейство, където баба ѝ постоянно се намесваше в живота на родителите. И тя категорично не искаше този сценарий да се повтори.

– Разбираш ли, мама е в сложна ситуация – започна несигурно Сергей. – Изгонват я от апартамента, няма къде да отиде.

– Ами сестра ти? Или леля Валя? – Олга започна да изброява роднините с пръсти.

– Ем… те сега не могат – измрънка Сергей.

– Значи само ние можем, така ли? – прищури очи Олга. – И за колко време?

– Най-много месец – побърза да увери мъжът ѝ. – Тя бързо ще си намери квартира, обещавам!

Олга въздъхна тежко. Знаеше, че споровете са безсмислени. Сергей винаги угаждаше на майка си. Освен това, да изхвърлят свекървата на улицата би било прекалено жестоко.

– Добре – съгласи се тя неохотно. – Но само за месец!

Когато се върнаха във всекидневната, завариха Вера Павловна да се разпорежда. Тя вече разпределяше вещите си с такъв устрем, сякаш това ѝ е дом.

– Малко подредих тук – обяви гордо. – Голям хаос беше у вас!

– Ето, започна се…

Олга стисна зъби. Нейният уютен творчески безпорядък ѝ се струваше напълно приемлив, но реши, че няма смисъл да спори.

– Вера Павловна, може да се настаните в стаята за гости – каза тя колкото се може по-любезно.

– Ох, недей така, миличка! – запляска с ръце свекървата. – Там е толкова тясно и задушно. По-добре ще се настаня във вашата спалня, а вие поспете на дивана. Потърпете малко, от сега нататък вашият апартамент ще бъде и наш, нали, синко?

Олга я гледаше смаяно, неспособна да повярва на ушите си. Сергей зад гърба ѝ притеснено изкашля.– Мамо, може би все пак в гостната? – неуверено предложи той.

– Сереженка, ама ти знаеш, че имам болен гръб, – извъртя очи Вера Павловна. – Трябва ми ортопедичен матрак. Нали не искате майка ви да се измъчва?

Сергей сви рамене извинително, сякаш се оправдава пред съпругата си. Олга брои мислено до десет, опитвайки се да се успокои.

– Добре, – изрече тя с усилие. – Настанявайте се.

Вера Павловна грейна от радост, подхвърли куфара си и се запъти към спалнята. Олга безпомощно наблюдаваше как свекърва ѝ започва да се разпорежда в тяхната стая, размествала вещи и подреждала дрехите си в гардероба.

– Олечка, къде държите чистите кърпи? – извика Вера Павловна от банята.

– В шкафчето над мивката, – машинално отговори Олга.

– О, а какви са тези бурканчета? – дочу се оттам. – Това са скъпи кремове, нали? Може ли да ги пробвам?

Олга затвори очи и пое дълбоко дъх. Този месец обещаваше да бъде много дълъг.

Вечерта, когато двамата с мъжа ѝ се настаниха да спят на неудобния диван в гостната, Олга се обърна към него.

– Сергей, трябва сериозно да поговорим.

– Утре, – прозина се Сергей. – Много съм изморен.

– Не, сега, – настоя Олга. – Това не може да продължава. Майка ти се държи, сякаш това е нейният апартамент.

– Какви ги говориш, – промърмори Сергей, затваряйки очи. – Просто се опитва да се адаптира.

– Тя прекопа всички мои неща, критикува готвенето ми и заяви, че завесите ни са „безвкусни”! – възмути се Олга. – Така гости не се държат.

– Мама просто иска да ни помогне, – каза сънено Сергей. – Ще говорим сутринта, става ли?

Олга искаше да възрази, но разбра, че мъжът ѝ вече заспива. Тя се обърна на другата страна и се загледа в тъмнината. Как така стана, че за един ден техният уютен семеен дом се превърна в „бойно поле“?

Утрото започна с аромата на палачинки и звънтящи чинии от кухнята. Олга едва разлепи очи и погледна часовника: беше едва шест сутринта. Тя въздъхна тежко и заби лице в възглавницата.

– Сереженка, ставай! – прозвуча бодрият глас на Вера Павловна. – Изпекох любимите ти палачинки!

Сергей тутакси скочи, сякаш беше команда. Олга го погледна изумено. Обикновено беше невъзможно да го събуди преди осем. А през уикендите дори спеше до дванадесет.

– Идваш ли? – попита той, обличайки халата си.– Ще поспя още малко – промърмори Олга, завивайки се през глава.

Тя лежеше, вслушвайки се в звуците от кухнята. Сергей и майка му разговаряха оживено, прекъсвайки се от време на време със смях.

Изведнъж на Олга ѝ просветна – днес е събота! Денят, в който тя и Сергей обикновено се наспиваха и след това си правеха мързелива закуска в леглото. Тази мисъл я накара да се събуди окончателно. Тя въздъхна и бавно се запъти към кухнята.

– О, събуди се, поспаланке! – възкликна Вера Павловна. – Ние вече закусвахме. Но не се тревожи, оставих ти няколко палачинки.

Олга мълчаливо седна на масата, хвърляйки поглед към купчината мръсни чинии в мивката.

„Интересно, кой ще мие всичко това?“ – помисли си тя мрачно.

– Между другото, Олечка – сякаш нищо не е било, продължи свекървата – мислех си тук, дали да не пребоядисаме стените в хола? Този бежов цвят е толкова скучен.

Олга се задави с чая си. Те с Сергей избираха този нюанс цели шест месеца!

– Вера Павловна – започна тя, като се опитваше да говори спокойно, – не смятаме да пребоядисваме нищо. Това е нашият апартамент и ние харесваме как е устроен.

– Е, какво ти става, мила – усмихна се свекървата. – Аз го правя за вас. Ще видиш, ще стане много по-уютно!

Олга хвърли поглед към съпруга си, очаквайки подкрепа, но Сергей се беше заровил в телефона си, правейки се, че не чува разговора.

Дните се нижеха един след друг. Изглеждаше, че Вера Павловна окончателно се е настанила в апартамента им. Тя размествала мебелите, сменяла завесите и дори успяла „случайно“ да изхвърли любимата ваза на Олга, като заявила, че тя „не пасвала на интериора“.

Сергей все по-често се задържаше на работа, избягвайки конфликтите вкъщи. Олга усещаше, че се отчуждава от мъжа си, но не знаеше какво да направи.

Една вечер, връщайки се по-рано вкъщи, Олга чу разговор в кухнята.

– Сереженька, колко дълго още ще търпиш това момиче? – прозвуча гласът на Вера Павловна. – Тя изобщо не умее да води домакинство!

– Мамо, престани – отвърна Сергей уморено. – Олга е моята съпруга и обичам я.

– Любов, любов, но за бъдещето трябва да се помисли – не се предаваше свекървата. – Ето Леночка, дъщерята на моята приятелка, толкова е домакинствена…

– Виждал съм твоята Лена – без сълзи не можеш да я погледнеш, нищо чудно, че е сама. Да имаше фигура или пари, можеше да се замислиш. Но така, за какво ми е това грозно патенце? Пак ще трябва да се нарaботваме, по-лесно е с жена, към която си свикнал.

Олга застина, не вярвайки на ушите си. Нима свекървата се опитва да свърже Сергей с друга жена? А миличкият мъж и той – още се пазари!

– Стига, мамо – рязко я прекъсна Сергей. – Няма да го обсъждам.

Олга тихо се промъкна в спалнята, усещайки как вътре всичко ѝ кипи от обида и гняв. Тя реши, че е време да действа.На следващия ден Олга си взе почивен ден от работа и отиде при своята приятелка Настя, която по професия е юрист. Разказа ѝ подробно за ситуацията със свекървата.

– Добре, нека започнем по ред, – каза Настя, след като изслуша историята на Олга. – Апартаментът е в съвместна собственост, нали?

– Да, купихме го с ипотека веднага след сватбата, – кимна Олга.

– Добре, това вече е плюс, без теб не могат да направят нищо! – каза замислено Настя. – А сега най-важният въпрос. Готова ли си на радикални мерки?

Олга се замисли за миг, после решително кимна.

– Готова съм. Повече не мога да живея така.

– Тогава ето какво ще направим…

Вечерта, когато Сергей се върна от работа, Олга го чакаше в хола. Вера Павловна беше в кухнята, като си тананикаше нещо под носа.

– Сергей, трябва да поговорим, – каза тихо, но твърдо Олга.

– Може ли по-късно? – опита се да се измъкне Сергей. – Уморен съм…

– Не, сега, – настоя Олга и му подаде папка с документи. – Запознай се, моля те.

Сергей погледна неразбиращо към документите.

– Какво е това? – попита той, преглеждайки текста с поглед.

– Това е споразумение за подялба на имуществото, – отговори спокойно Олга. – Подавам молба за развод.

Сергей пребледня.

– Какво? Но защо?

– Защото съм изморена да живея в дом, където не ме уважават, – Олга се стараеше да говори равномерно, въпреки че вътрешно трепереше. – Не мога повече да търпя постоянните упреци и манипулации на майка ти. А ти… дори не се опитваш да ме защитиш.

– Но, Олга, можем да обсъдим всичко… – започна Сергей, но Олга го прекъсна.

– Вече опитахме да го обсъждаме. Много пъти. Нищо не се промени. Изминаха два месеца, а майка ти все още е тук. Вече ми се струва, че ще остане завинаги.

В този момент във всекидневната влезе Вера Павловна.

– Какво става тук?Олга се обърна към свекърва си.

– Вера Павловна, ще трябва да напуснете. Веднага.

– Какви са тези глупости! – възмути се жената. – Сережа, кажи ѝ!

Но Сергей мълчеше, ошашавен, като гледаше ту към жена си, ту към майка си.

– Ако не си тръгнете доброволно, ще извикам полиция – каза твърдо Олга. – И аз съм собственик на този дом. Не искам да ви виждам тук!

– Сережа! – изписка Вера Павловна. – Ще ѝ позволиш ли да ми говори така?

Сергей най-накрая се съвзе.

– Мамо, Оля е права. Трябва да си тръгнеш.

– Какво? – Вера Павловна не вярваше на ушите си. – Избираш тази девойка пред собствената си майка?

– Избирам семейството си – каза Сергей. – Прости ми, мамо, но повече така не може да продължава.

Вера Павловна се разплака и започна с упреците си, но Олга остана непоколебима. Един час по-късно, събрала багажа си, свекърва ѝ си тръгна, но преди това хвърли през рамо:

– Ще съжалявате за това!

Когато вратата се затвори зад Вера Павловна, в апартамента настъпи тишина. Олга и Сергей стояха в коридора, без да се поглеждат.

– И какво сега? – попита накрая Сергей.

Олга пое дълбоко въздух.

– Развод. Сережа, през тези месеци разбрах, че така и не си пораснал. Сега се отървахме от майка ти. Но щом на Вера Павловна ѝ хрумне да направи нещо зад гърба ми, ти веднага ще почнеш да играеш по нейната свирка. Не мога да живея с това постоянно чувство на тревога и страх. Ще се разведем мирно, ще разделим имуществото и ще започнем отново. Но вече поотделно.

Почти месец, докато траеше бракоразводният процес, Сергей се опитваше да върне Оля. Той я молеше, увещаваше я. А накрая започна дори да говори с фразите на свекърва си. Сережа заплашваше, че Оля ще остане сама, никой няма да погледне към нея или да я обича повече.

В този момент Олга осъзна, че е направила правилния избор. Понякога трябва да оставиш зад себе си хората, които обичаш, за да намериш своето щастие.

Дереккөз