— На шейсет години е, има си собствен апартамент, пари от продажбата на вилата и пенсия. А аз — бременна, скоро излизам в майчинство и имам съпруг, който смята за нормално да краде от собственото си семейство!
— А как иначе да го нарека? Взе нашите общи пари без моето съгласие и ги даде на друг човек. Това е кражба, Димитър!
Той я гледаше с такава злоба, че Йоана неволно отстъпи една крачка назад.
— Знаеш ли какво? Мама беше права. Ти наистина си егоистична и пресметлива. За теб парите са по-важни от семейството!
— Семейство ли? — Йоана поклати глава. — Какво семейство, Димитър? Семейството е когато съпругът и съпругата взимат решения заедно. Когато се подкрепят взаимно. Когато интересите на жена ти и детето ти са по-важни от прищевките на майка ти. А при нас… При нас няма семейство. Има теб, майка ти и мен — третата излишна.
Тя тръгна към спалнята, а Димитър я последва.
— Какво правиш? Полудя ли? Бременна си! Къде ще ходиш?
Йоана извади куфар от гардероба и започна да слага дрехи в него.
— Отивам при родителите ми. Макар че живеят в друг град, винаги ме приемат с радост. И със сигурност няма да обират собствената си дъщеря и внуче.
— Йоана, спри! Не може така! Хайде да поговорим спокойно!
— За какво да говорим? — обърна се тя към него. — За това как пак ще обещаеш, че това е за последен път? Че повече няма да даваш нашите пари на майка си? Това вече сме го минавали, Димитър. Четири пъти досега. И всеки път нарушаваше обещанието си.
— Но не можеш просто така да си тръгнеш! Ти си ми жена! Ще имаме дете!
— Ще имаме — кимна Йоана. — И ще направя всичко възможно то да расте в нормална атмосфера, а не в дом, където бащата краде парите на семейството заради баба му.
На прага се появи задъхана Иванка. Явно беше решила лично да се намеси в ситуацията и пристигна при тях.
— Какво става тук? — попита властно тя, оглеждайки куфара в ръцете на снаха си.
— Тръгвам си, Иванка — спокойно отвърна Йоана. — Поздравления, победихте. Димитър вече е изцяло ваш.
— Как така тръгваш? — свекървата се намръщи.— Ами Димитър? Ами детето?
— Димитър остава с вас. Вие сте по-важната за него отколкото жена му и детето му. А аз ще родя и ще възпитам детето сама – без вашето токсично влияние.
— Как смееш! — избухна Иванка.— Това е моят внук! Имам право…
— Нямате никакви права — отсече Йоана.— Не сте му майка. И след като сина ви обра още нероденото дете заедно с вас, няма да ви позволя дори да се доближавате до него.
— Обрала?! Аз изобщо не съм искала пари!
— Но ги взехте щом Димитър предложи – знаейки добре, че скоро ще ни се роди дете; знаейки колко са ни нужни тези пари; взехте ги без капка угризение.
Иванка почервеня.
— Е какво толкова?! Синът ми сам предложи! Мислех си че нямате проблем с парите!
— Вие имате милион от продажбата на вилата – а мислехте ли дали бременната жена на сина ви със скромната му заплата няма нужда повече от тези пари? — поклати глава Йоана.— Мислехте само за себе си, Иванка – както винаги.
Тя закопча куфара и тръгна към изхода; Димитър опита да й препречи пътя.
— Йоана, моля те! Не тръгвай! Ще оправя всичко!
— Как точно? Ще поискаш парите обратно от мама?
Той хвърли бърз поглед към майка си; тя сви устни и се обърна настрани – отговорът беше ясен.
