— А откъде си сигурен, че трябва да търпя как раздаваш нашите пари? — отвърна Йоана. — Работя до седмия месец, спестявам всяка стотинка, отказвам си от всичко, а ти просто взимаш и даваш всичко на майка си, която между другото изобщо не бедства.
— Не смей да говориш за майка ми с такъв тон!
— А ти не смей да се разпореждаш с общите ни пари без моето съгласие!
Двамата се гледаха през кухнята като противници преди битка. Йоана виждаше в очите на съпруга си инат и гняв. Той изобщо не възнамеряваше да признае вината си. За него майката винаги е била и ще бъде на първо място.
Изведнъж Йоана усети странно спокойствие. Сякаш нещо вътре в нея превключи и тя видя ситуацията отстрани. Ето я — бременна жена, която се опитва да изгради семейство с мъж, неспособен да се отдели от майка си. Ето го — възрастен мъж, който все още не може да каже „не“ на манипулациите на майка си. И ето го тяхното бъдеще — безкрайни скандали, упреци, обиди.
Трябваше нещо да се промени. Още сега. Йоана стана и отиде към телефона.
— Какво правиш? — напрегнато попита Димитър.
— Звъня на майка ти. Щом така активно участва в семейния ни живот, нека е в течение на всички новини.
— Не смей! — Димитър се хвърли към нея, но Йоана вече набираше номера.
— Ало, Иванка? — каза тя, когато в слушалката прозвуча познатият властен глас на свекървата. — Аз съм Йоана. Трябва да поговорим.
— За какво? — студено попита Иванка. — Пак ли имаш претенции към сина ми?
— Не, моля ви се. Напротив, искам да ви благодаря. Димитър ви даде всичките ни спестявания за детската стая. Петдесет хиляди лева. Сигурна съм, че ще ги използвате разумно.
В отсрещния край настъпи тишина. После Иванка прокашля.
— Не разбирам за какво говориш.
— Как така? Димитър каза, че сте поискали помощ за дълговете по апартамента. Че могат да ви спрат тока.
— Дългове? — в гласа на свекървата прозвуча възмущение. — Какви дългове? Аз нямам никакви дългове!
Йоана усети как земята под краката ѝ се разклаща. Погледна към Димитър – той пребледня и извърна глава.
— Не знам какво ти е казал Димитър, но аз пари от него не съм искала! — отсече Иванка. — Макар че ако сам ги е предложил – няма да откажа. Тъкмо ми трябват за нови прозорци.
Йоана бавно остави слушалката. В ушите ѝ пищеше – значи Димитър е излъгал… Сам е решил да даде парите на майка си дори без тя да поиска – просто защото така е свикнал; защото за него това е нормално – майката винаги преди жена му и бъдещото им дете.
— Излъга ме… — прошепна тя към мъжа си.
Димитър мълчеше със сведени очи към пода.
— Излъга ме, че тя те е помолила… Сам реши да ѝ дадеш парите ни… Защо?
— Знаех, че има нужда… — промълви той тихо.— Оплакваше се от старите прозорци… Помислих…
— Помислил! — Йоана се засмя през сълзи.— А за мен помисли ли? За детето ни? Че след четири месеца ще се роди и нямаме дори легло?
— Недей преувеличава! Ще купим легло!
— С какво? С твоята заплата ли – която едва стига за храна? Или пак ще поискаш от мама?
— Стига! Да – дадох ѝ парите! И какво?! Това е моята майка! Има право на моята помощ!
— Ти си млада и здрава – работиш! А тя е на шестдесет години!
