— Сега нямам време — отвърна Христо, минавайки покрай жена си.
Вечерта Мария седеше вкъщи и чакаше мъжа и сина си. Беше нервна, не можеше да си намери място.
Успя да обсъди проблема с приятелките си, а те ѝ разказаха какво ли не.
— Намерил си е друга, която ще се занимава със семейството.
— Сигурно планира да те напусне, подготвя почвата.
— Имам една позната, от която също мъжът ѝ си тръгна. Първо беше в майчинство, а после заедно с детето заминаха.
Мария напусна работа доста по-рано и побърза към дома. Приготви вечеря, погледна часовника — мъжът ѝ го нямаше, телефонът беше изключен. Отиде до майка си.
— Той при теб ли е? — нахлу в апартамента дъщерята.
— Не-не, Мария, зад гърба ти няма да гледам внучето.
— Ега ти… Каква майка си ти?! Баба се наричаш! По-добре да беше гледала детето, заради теб семейството ми се разпада!
— Как се разпада? — майката седна на стола. — Мислех, че ще си против…
— Мъжът ми го няма вкъщи. И детето го няма. Отиде на работа и си намери друга — едва не плачеше Мария. — Не можа ли поне малко да поседиш с внучето?
— Страхувах се от теб…
Мария се върна у дома. Христо го нямаше, телефонът мълчеше. Не можеше да намери покой. Не спа цяла нощ.
На сутринта се обади на работа, съобщи за напускането си и отиде при Христо в офиса му.
— Какво правиш тук? — учуди се Христо; жена му изглеждаше някак различно.
Нямаше делови костюм или обувки на токче.
— Мълчи! Казах ти аз! Всичко приключи…
Ще бъда нормална майка. Синът ни е общ и нямаш право да напускаш семейството и да ми отнемаш детето!
Съгласна съм да стоя вкъщи — вече напуснах работа!
Христо широко се усмихна. А жена му продължи:
— Прибирам се у дома; донеси детето за обяд! И обяд ще приготвя — топъл, обещавам!
Христо кимна.
Мария замина към къщи, а той реши да не казва истината на жена си.
Цяла нощ беше прекарал в офиса; малкият остана при бавачката. На Мария не каза само защото тя изобщо не ги забелязваше напоследък. И той мислеше, че тя дори няма да усети…
Но вече щяха да имат нормално семейство като всички останали. Макар че всеки сам определя каква е нормата за неговото семейство.
Едни следват общоприетите правила; други търсят удобството на половинката си.
Макар че Мария не издържа дълго като домакиня: съгласи се на бавачка и пак започна работа.
И двамата бяха щастливи – а това е най-важното.
