— Най-накрая! Вече се притесних, че Мария ще дойде.
— Тя ли ти се обади?
— Не, просто се изплаших. Хайде така, не искам още повече да развалям отношенията си с дъщеря ми. Ще доведеш внука следващия път, когато тя разреши.
Христо кимна и се прибра у дома. Мария вече го чакаше там.
— Къде бяхте толкова време? — попита тя.
— Разходихме се малко, — равнодушно отговори Христо. — Детето има нужда от чист въздух.
— А мен да предупредиш? — Мария беше видяла колата на мъжа си в града.
— Защо да те разсейвам с дреболии? Ти си нашият прехранител в семейството, затова не те безпокоим.
— Да не би да си се върнал на работа?
— Аха, и детето влача със себе си, — пошегува се Христо и разговорът приключи.
Христо работеше вкъщи, опитвайки се да съчетава грижите за сина си с проекта.
Не беше лесно, но известно време успяваше да се справя.
А когато вече му ставаше непосилно, изпращаше сина при баба му.
— Мария знае ли? — посрещаше го тъща му.
— Знае, — сухо отговаряше Христо, подавайки кошчето със сина си и се връщаше към работата си.
Проектът беше предаден успешно, мъжът получи добра заплата и му олекна. Отново започна да обмисля дали да не се върне на пълно работно време.
— Мария, трябва да поговорим.
— За какво? Всичко обсъдихме вече и съм уморена, — Мария стана раздразнителна; почти не разговаряха с Христо. Всеки имаше своите интереси.
— Искам семейството ни да е нормално.
— А сега какво е?
— Сега не е нормално. Майката трябва да гледа детето у дома.
— Това вече сме го обсъждали. И ти сам реши така. Не е моя вина, че изкарвам повече пари от теб!
— Промених си мнението – искам жена ми да стои вкъщи с детето!
— Не ме занимавай повече! Омръзна ми!
— Вдигнаха ми заплатата… — започна Христо, но навреме спря.
Иначе щеше всичко да издаде.
— С колко? На всички им вдигат заплатите напоследък – стига толкова!
Тогава Христо самостоятелно взе решение. Всеки ден караше сина при тъща си и след работа го взимаше обратно. Мъжът отново започна работа на пълно работно време.
Но тъщата се страхуваше от дъщеря си и спря да гледа малкия.
Тогава мъжът намери детегледачка и оставяше детето при нея.
— Какво правиш тук? — срещна го Мария в града. — А къде е синът?
— Работя. Ако поне малко ме слушаше някога щеше да знаеш това. Но ти отказваш дори разговор.
— Хайде тогава поговорим сега! — настояваше жена му.
