«Тогава ще направя аборт!» — не отстъпваше жената

Неспособността да се довериш е разрушителна и жалка.
Истории

След месец Христо вече отлично се справяше с бебето: хранеше го, приспиваше го, водеше го на прегледи. Дори се беше научил да готви.

— Христо, спешно ни трябвате — все пак Христо получи повишение, макар че с излизането си в майчинство го върнаха обратно. След месец му се обадиха и го помолиха да се върне. — Няма кой да ви замести. Може би вече ще наемете детегледачка?

Обаждаше се колежка, жена на средна възраст, която имаше три деца, но за всяко от тях гледаше детегледачка.

— Не мога, Калина, жена ми е против непознати хора у дома.

— А бабите? Имате ли баби?

— Имаме, но дори не сме обмисляли…

— Ето, значи е време да помислите. Проектът е много интересен, заплащането е огромно! После може цяла година да си стоите в майчинство — ще стигне за всичко.

Клиентът е от чужбина и авансът вече е платен. Но има условие — работата по проекта трябва да я вършите вие.

— А ако не успея?

— Повечето работа ще взимате вкъщи. В офиса само за съвещанията. Два дни имате да решите домашните проблеми и в сряда ви чакаме.

Христо не можеше да изпусне такава възможност. Реши да обсъди въпроса със съпругата си, която се прибра от работа без особено настроение.

— Мария, може би трябва да наемем детегледачка? — предложи той, когато тя дойде при тях.

— Сега ли искаш това да обсъждаме? Уморена съм, нямам сили.

— Да, искам точно сега да говорим за това. Трябва ми да тръгна на работа — проектът е много изгоден.

— Имаш дете вкъщи! — отвърна Мария раздразнено. — И изобщо нали се разбрахме!

На следващия ден Христо отиде при тъща си, която живееше само на два квартала от тях.

Албена го посрещна топло.

— Ох, колко хубаво че дойде! Все не мога да се наканя и аз вас да посетя — усмихна се тъщата му макар че и двамата знаеха: Мария нямаше и прага ѝ да прекрачи. Отношенията им бяха сложни.

— Запознайте се с вашия внук — каза Христо и ѝ подаде кошчето с бебето и чантата с необходимите неща. — Ще мина след няколко часа пак за него.

— А ти къде ще ходиш? — учуди се бабата.

— Имам работа по задачи служебни.

— А Мария знае ли?

— Не знае и по-добре така — намигна мъжът към тъщата си и бързо излезе, оставяйки я сама с радостта ѝ от внучето.

Христо свърши задачите си навън, задържа се в офиса за обсъждане на подробности по проекта и едва късно вечерта дойде обратно за сина си.

Продължение на статията

Животопис