Елена последва примера му. Докосването ѝ беше хладно и кратко.
— Отдавна не сме се виждали — каза тя тихо, но ясно, така че думите ѝ се разнесоха из притихналата зала.
Гостите, които за миг се бяха пооживили, започнаха да шушукат още по-оживено. През залата премина вълна от шепот — смесица от изненада, недоумение и едва прикрита завист.
Цялата старателно изградена легенда за неуспехите на Виктор и Елена рухваше пред очите им.
Маргарита усети, че не може да говори. Всички подготвени остри забележки и духовити реплики, които бе обмисляла с дни, изчезнаха от главата ѝ.
Успя само да промълви:
— Виктор, Елена… добре изглеждате.
— Благодаря — отвърна Елена.
Учтивата ѝ усмивка не стигна до очите ѝ.
Седнаха и около тях се спусна тишина — гъста от неизказани въпроси и разбити очаквания.
Маргарита наблюдаваше как Виктор води учтив разговор с далечен роднина за селскостопански технологии. А Елена, учудващо за всички, беше обградена от вниманието на Гергана — най-добрата приятелка на Маргарита, която доскоро се радваше на идеята за гости в ужасни гумени ботуши.
В стомаха на Маргарита се стегна възел от яд.
Всичко тръгна наопаки!
Тя трябваше да е в центъра на вниманието, кралицата на вечерта. А сега всички погледи бяха приковани към Виктор и Елена — към тяхната промяна, към очевидния им успех.
Опитваше се да върне разговора към себе си, към своите постижения, към своя старателно подреден живот. Но думите ѝ потъваха в общия шум от възхищение и любопитство около двойката.
Срещна погледа на един сервитьор, който доскоро се подсмихваше с колегите си в очакване на „селяндурите“. Сега той почтително кръжеше около Виктор и Елена, прилежно им доливаше виното.
Унижението беше почти непоносимо.
Колкото повече напредваше вечерта, толкова по-силно Маргарита усещаше как остава извън събитията.
Гостите, омагьосани от Виктор и Елена, сякаш я бяха забравили — забравили рождения ѝ ден и целия ѝ грижливо изграден свят.
Виждаше как Елена леко покорява залата. Смехът ѝ звучеше уверено и свободно.
Виждаше Виктор да обсъжда сериозни инвестиции и планове за разширяване с влиятелните бизнесмени в града.
Те вече не бяха онези неудачници, за които ги смяташе тя самата някога.
Бяха успешни. И този успех бе пряк предизвикателен удар срещу нея — болезнено опровержение на годините упреци и презрение от нейна страна.
Маргарита усети как гадене се качва към гърлото ѝ.
Трябваше да направи нещо — да каже нещо — да си върне вниманието. Но думите заседнаха в гърлото ѝ под тежестта на ядa, унижението и зараждащото се разкаяние.
Погледът ѝ попадна върху сина й — мъжът, в когото бе израснал. Видя сила и тихо достойнство у него — качества, които досега сякаш бе пропускала да забележи.
И погледът й спря върху Елена — жената, която бе дръзнала да зачеркне всичките й очаквания и сама да изгради живота си по свои правила.
И за първи път Маргарита си помисли: ами ако през цялото това време е грешала?
Във въздуха увисна напрежение толкова плътно, че можеше да бъде разрязано с нож.
Маргарита — до скоро къпеща се във всеобщото внимание — внезапно почувства неудобство насред собствения си празник.
Механично оправи колието си по врата с надеждата поне малко да си върне предишното самообладание. Но погледът й по лицата на гостите показваше ясно: фокусът вече е другаде…
Всички гледаха към Елена и Виктор; те стояха край масата със спокойното достойнство на хора извън бурята около тях…
Настъпи пауза – дълга и оглушителна…
Диджеят явно усети неловкостта; намали музиката до едва доловим фон…
Някой прокашля нервно – опитвайки се безуспешно да разведри обстановката…
Маргарита усещаше как вътрешното раздразнение расте – примесено с паника… Свикнала винаги тя да държи юздите; винаги домакинята… А сега – кукла на конци под чужд ритъм…
И тогава – като след невидим сигнал – Елена повдигна елегантната чаша шампанско…
Движенията й бяха плавни; погледът към Маргарита – спокоен и доброжелателен…
В този поглед нямаше ни злорадство или триумф… Само лека самоирония – раняваща Маргарита повече от всяка обида…
— Скъпа Маргарита! – започна Елена равномерно със звънлив глас; думите й ехтяха из залата: – За нас с Виктор е чест тази вечер да сме тук сред вас! Благодарим ви за поканата!
Гостите застинаха в очакване… В очите им проблеска любопитство; предусещане…
Маргарита почувства как кръвта напуска лицето й… Преглътна мъчително опитвайки поне бегло подобие на усмивка…
— И като използвам случая… – продължи Елена леко накланяйки глава… – Искам специално да ви благодаря затова че избрахте именно нашия ресторант за празнуването на този знаменателен повод…
Залата притихна… Стори им се че дори времето спря…
Маргарита усети как светът около нея започва буквално да плува…
„Нашият ресторант…“
Тези две думи прозвучаха като гръм сред ясно небе…
Изведнъж всичко придоби смисъл…
Луксозната рокля… Скъпият костюм… Джипът с шофьор…
Всичко това вече беше обяснимо…
Елена е собственичката на това шикозно заведение!
Еленa… която тя смяташе за селска Пепеляшка… Простачка… Неудачница…
Част трета
