– А какъв е смисълът? Оплаквах се, разбира се! А той ми отговаря: „Това е майка ми, тя го прави за мое добро“. Може би ще ме посъветваш и с Невена да поговоря? Няма начин! Аз, напротив – не противореча, с всичко се съгласявам, само и само да не развалям отношенията.
– Така е правилно, да спориш с Невена излиза по-скъпо на теб. Повярвай ми. Аз навремето си изпатила достатъчно – подкрепи дъщеря си майката.
Но сълзите са си сълзи, а нещо трябваше да се направи. Емилия се замисли. После се усмихна и весело каза:
– Добре, Мария, недей да плачеш. Мисля, че знам как да ти помогна.
И започна Емилия много често, както и Невена, да ходи при децата. Мария звъни – тя веднага пристига.
Обясни посещенията си много просто: нали на Невена ѝ е трудно да върти домакинството на два дома – защо да не помогне на добра жена? Още повече вината си я признава – щом е отгледала дъщеря лоша домакиня.
