— Нямам какво да изяснявам — отвърна Анна. — Всичко е пределно ясно.
След като Максим си тръгна, съпрузите се скараха. Александър обвиняваше Анна в твърдост, тя него — в безхарактерност. Накрая легнаха да спят, без да си кажат и дума.
Сутринта се обади Невена.
— Анна, ти съвсем разстрои Максим — укорително каза тя. — Половината нощ не е спал.
— Това не ме засяга — отвърна Анна.
Невена се разплака по телефона.
— Нали чакаме бебе, а ти си толкова жестока.
— Жестоко е да искаш от другите да харчат пари за твое удобство — обясни Анна и затвори телефона.
Цял ден мислеше за този разговор. Наистина ли е толкова жестока? Или просто не позволява да я използват?
Вечерта съпругът ѝ се прибра у дома в лошо настроение.
— Максим е разстроен — съобщи той. — Невена плаче.
— Нека плачат — равнодушно отвърна Анна.
— Анна, не може така с роднините. Това ми е братът все пак.
— А как трябва? Да им позволя да ми се качат на главата?
След седмица Анна отиде да провери апартамента. Максим го нямаше вкъщи, а Невена седеше на дивана с видимо наедрял корем.
— Влизай — каза тя уморено.
Анна огледа жилището. В ъгъла на стаята стоеше нов телевизор, а в кухнята бе появила микровълнова печка.
— Откъде са уредите? — попита собственичката.
— Купихме ги — отговори Невена. — На изплащане.
— Аха… Значи за нов телевизор можете да вземете кредит, а за прозорци пари няма?
Момичето се изчерви.
— Телевизорът беше евтин…
— А прозорците са скъпи, ясно…
В този момент пристигна Максим. Щом видя Анна, се намръщи:
— Какво, дошла си да проверяваш? — попита той.
— Да проверя — потвърди Анна. — Все пак това е моят апартамент.
— Засега твой… — промърмори той под носа си.
— Какво значи „засега“?
— Това значи, че всичко в живота се променя…
Анна усети гняв. Половин година безплатно живеене беше превърнало благодарните роднини в нагли завоеватели.
— Знаеш ли какво, Максим? — спокойно каза тя. — Имате един месец да си намерите ново жилище.
— Как един месец?! — ахна Невена. — След два месеца раждам!
— Значи ще успеете да намерите дотогава — сви рамене Анна. — Един месец е много време…
Максим стана от дивана:
— Разбираш ли какво правиш? Гониш бременната жена!
— Не гоня никого; просто няма да удължавам безплатното пребиваване на нагли хора!
Тя излезе от апартамента. На стълбището чу крясъци и плач, но не се обърна назад.
Вкъщи я чакаше притесненият ѝ съпруг:
— Ти напълно полудя ли?! Да изгониш бременната снаха!
— Изгоних наглите търтеи! А семейното им положение не ме интересува! – поправи го Анна спокойно.
Максим и Невена се преместиха при родителите на Максим и Александър. След ден вече звънтяха свекървата и зълвата с упреци по телефона. Цялата рода на мъжа ѝ я смяташе за безсърдечен звяр. Но Анна беше спокойна – нейният апартамент отново беше само неин.
