Анна затвори телефона и се засмя. Наглостта им беше наистина впечатляваща. Искат да живеят в нейния апартамент безплатно, но ремонтът трябва да го направи тя. А ако ги помоли да се включат с нещо, веднага си спомнят за несигурността.
Вечерта тя отново опита да поговори със съпруга си.
— Александър, разбираш ли какво става? — попита тя. — Брат ти смята, че аз трябва да му обзаведа жилището за своя сметка.
— Та нали така или иначе щеше да правиш ремонт — възрази той.
— Кога съм казвала, че ще правя ремонт?
— Е, говорила си, че или ще ремонтираш и ще го отдаваш под наем, или ще го продадеш.
— Това не значи, че съм възнамерявала да правя ремонт за тях — обясни Анна. — Ако ще го давам под наем, ще направя козметичен ремонт за наемателите. Ако реша да продавам — няма да правя нищо.
— Каква е разликата? — не разбра Александър.
— Разликата е в това, че харча пари за собствена изгода, а не за чуждо удобство.
Виктор мълчеше и явно не искаше да се кара с брат си.
— Може поне хладилник да купим? — предложи той. — Не е чак толкова много.
— Не — каза твърдо Анна. — Или сами си оправят всичко, или напускат.
На следващия ден Максим дойде у тях, седна на масата и поиска чай.
— Анна, разбирам колко много моля — започна той. — Но ситуацията ни е трудна. Детето всеки момент ще се роди, а нормално жилище нямаме. Работа не мога да намеря.
— Имате къде да живеете — възрази Анна. — Имате покрив над главата си.
— Но условията са лоши.
— Тогава сами ги подобрете.
— Не можем да харчим пари за чужд апартамент — обясни Максим. — Ами ако после кажеш да се изнесем?
— А ако ти кажа още сега да се изнесете? Какво тогава? — попита Анна.
Максим се обърка.
— Защо така? Все пак сме роднини…
— Роднините могат и благодарност да проявят вместо наглост — каза Анна.
Александър мълчеше. Анна разбра, че от него подкрепа няма да получи.
— Максим, предлагам компромисен вариант — каза тя. — Искате по-добри условия – направете ги със собствени средства. Когато и ако реша някой ден да продам апартамента – ще ви върна похарченото от вас за ремонта.
— А ако не върнеш? — недоверчиво попита той.
— Тогава няма да върна – сви рамене Анна. – Животът е непредсказуем…
— Не става така – поклати глава Максим – трябват гаранции!
– Какви гаранции? Искате разписка?
– Разписката няма смисъл ако няма пари…
Анна стана от масата:
– Знаеш ли какво, Максим – каза тя – Виждам те мислиш за мен като за глупачка! Живееш безплатно и пак ремонта искате аз да плащам!
– Не е така! – притеснено отвърна той – Просто искам яснота…
– Ясно е всичко! Или приемаш моите условия или търсиш друго място!
– Анна, недей така… – намеси се Александър – Хайде спокойно…
