Изминаха още три месеца. Анна все още не беше решила какво да прави с апартамента – ту нямаше време, ту не ѝ стигаха пари за ремонт. Ипотеката отнемаше почти половината от бюджета, оставаше съвсем малко.
Един ден Максим се обади.
– Анна, здравей – каза той. – Имаме новини.
– Какви новини? – попита тя предпазливо.
– Очакваме дете – радостно съобщи младият съпруг. – Невена е бременна, зимата ще ражда.
– Поздравявам ви – отвърна Анна автоматично. – И какво следва?
– Трябва да се подготвим, разбираш ли. Сега с твоя апартамент има проблем – с дете ще е много студено.
Анна се напрегна.
– В какъв смисъл студено?
– Ами рамките са много зле, духа отвсякъде. Трябва да сменим прозорците. И подът скърца, добре би било да го подменим. А и хладилникът пак се разваля, храната се разваля.
Анна мълчеше и премисляше чутото.
– Тоест искате аз да направя ремонта? – уточни тя.
– Е, не целия ремонт – побърза да я успокои Максим. – Прозорците, пода и хладилника. Само най-необходимото.
– Ясно – каза сухо Анна. – Ще помисля.
След разговора тя седеше в кухнята и се опитваше да осмисли ситуацията. Преди половин година братът на съпруга ѝ поиска да живее няколко месеца при тях. А сега вече са женени, чакат дете и настояват за ремонт.
– Александър, брат ти направо прекалява! – каза Анна на съпруга си, когато той се прибра вкъщи.
– Какво е станало? – учуди се той.
– Искат аз да им направя ремонта: прозорци, под, хладилник!
Александър се почеса по брадичката.
– Ами с дете наистина трябват нормални условия… – каза предпазливо той.
– Александър, това е моят апартамент! – възмути се жена му. – Живеят тук безплатно вече половин година, а сега искат и ремонт!
– Не искат, а молят… И прозорците наистина са в лошо състояние, сам го видях.
– Тогава нека сами ги сменят! Ако искат да живеят тук — нека вложат свои пари!
– А ако решиш да продадеш апартамента? Ще останат без дом и без пари…
Анна погледна изненадано мъжа си. Наистина ли не вижда колко абсурдна е ситуацията?
– Значи трябва аз да харча парите си за чужди хора? – попита тя.
– Те не са чужди — Максим ми е брат… — напомни Александър.
– Това изобщо не ми помага…
На следващия ден Невена позвъни на Анна:
– Анна… — започна тя умолително — Максим говори ли ти за ремонта?
– Говори ми — отвърна кратко стопанката на жилището.
– Много разчитаме на разбирането ти… Все пак ще има бебе — трябва добри условия…
– Невена, защо сами не си направите ремонта? Ако ви е толкова важно?
Момичето замълча за момент:
– Ние не знаем дали ще останем тук задълго… Може ти решиш да продаваш апартамента — а ние ще сме похарчили пари напразно…
