Анна приготвяше вечеря, когато съпругът ѝ Александър влезе в кухнята с тревожно изражение на лицето. Тя веднага разбра — ще иска нещо от нея.
— Чуй ме, Анна, — започна той, почесвайки се по главата. — Имам един въпрос. Максим и Невена търсят място за живеене.
— И какво от това? — попита тя, без да се обръща.
— Ами, млади са, нямат много пари, брат ми работи в магазин и допълнително като хамалин — заплатата му е малка. А ти имаш онази малка квартира, която остана празна след баща ти.
Анна остави лъжицата и се обърна към съпруга си.
— Александър, още не съм решила какво да правя с апартамента, — каза тя. — Може да го ремонтирам и да го давам под наем или пък да го продам и да изплатим ипотеката си.
— Докато мислиш, нека младите поживеят там временно, — предложи мъжът ѝ. — Ще си плащат сметките.
Анна въздъхна. Апартаментът беше наследство от баща ѝ отпреди няколко месеца – стара панелка в лошо състояние. Тапетите се белеха, подът скърцаше, санитарията беше остаряла. Но все пак това беше нейното имущество, нейното наследство.
— За колко време искат да останат? — поинтересува се тя.
— Два-три месеца най-много,— увери я Александър.— Докато Максим си намери нормална работа.
— Добре,— съгласи се Анна.— Но само временно.
Мъжът ѝ се зарадва.
— Разбира се, само временно! Максим ще ти е много благодарен.
Братът на Александър с приятелката му се нанесоха два дни по-късно. Максим донесе няколко сака с вещи, Невена влачеше куфар и торби с продукти. Анна ги посрещна пред входа, за да им покаже апартамента.
— Охо! Тук е доста различно от това, което очаквахме,— каза Невена оглеждайки антрето.— Мислехме просто старичко…
— Но пък е безплатно,— напомни Анна.
— Да-да! Разбира се,— побърза да отвърне момичето.— Много сме доволни!
Максим мълчаливо разглеждаше кухнята – боята по радиатора беше олющена, а линолеумът скъсан на места.
— Хладилникът работи ли? — попита той.
— Работи… но е стар,— отвърна собственичката.
— Ясно,— кимна Максим.— А банята?
— Има вана… но няма душ слушалка – само чешма.
Невена леко се намръщи, но нищо не каза. Подредиха багажа си и Анна си тръгна към дома – имаше достатъчно грижи: трябваше да вземе сина си от училище, да го нахрани и закара на тренировка.
Първият месец премина спокойно. Максим и Невена живееха тихо и редовно плащаха сметките за комунални услуги. Анна дори понякога ги забравяше – толкова бе погълната от собствените си дела: ту трябваше колата на ремонт да даде; ту синът ѝ хвана варицела и стоеше у дома при него…
— Как са нашите квартиранти? — попита веднъж Александър.
— Добре са май,— отвърна Анна.— Живеят тихо…
— Максим ми писа – оженили са се с Невена! Миналата седмица са подписали граждански брак… Снимки прати!
Анна остана изненадана – вече не бяха просто гаджета под един покрив; станаха официално семейство.
