— Красиво е, но погледни осветлението — каза тихо Ванеса, нейната преподавателка.
Елена вдигна глава.
— Мислиш ли, че е прекалено тъмно?
— За истинско кафене — да. А ти мислила ли си за това преди?
Елена поклати глава.
— Значи се учиш — усмихна се Ванеса.
Елена погледна работата си. Само преди месец не би си и помислила, че може така да седи, да се вглъбява в линии, цветове, текстури.
Но сега беше тук.
Вечерта Елена се прибра вкъщи, но Александър още го нямаше. Остави чантата си, влезе в спалнята и се преоблече. Времето минаваше, но той не се прибираше.
Когато стрелките на часовника минаха десет, тя чу как се отваря вратата. Александър влезе, сваляйки шала си в движение.
— Къде беше?
Той се изненада от въпроса.
— Къде бях? С колеги в бара. Защо?
Елена го погледна и изведнъж осъзна, че за първи път забелязва — не е задължително да се прибира навреме.
Елена никога не беше мислила, че един обикновен вечеря ще стане отправна точка за новия ѝ живот. Стоеше до кухненската маса и режеше зеленчуци, когато Александър влезе в кухнята. Беше раздразнен, макар денят току-що да беше започнал.
— Можеш ли да не разхвърляш тетрадките си навсякъде? — каза рязко той и хвърли бележника ѝ на масата.
Елена погледна скицника си.
— Работех.
— Работеше? — усмихна се той, отваряйки хладилника. — Елена, това е смешно. Ти си играеш там с нещо, но работа е това, което аз върша.
Тя пое дълбоко въздух.
— Вече имам клиент. Истински проект. Ще получа пари за него.
Александър затръшна вратата на хладилника.
— Подиграваш ли ми се? Какъв клиент? Ти дори не знаеш как стават тези неща.
— Но знам как е устроен нашият живот — каза тихо тя.
Той присви очи.
— И какво значи това?
Елена се обърна към него и избърса ръцете си в кърпата.
— Наех си апартамент. След две седмици се местя.
Александър седна в креслото, облегна се назад и се загледа в една точка.
— Шегуваш се.
Елена седна срещу него.
— Не.
Той се намръщи, опряйки се на подлакътника.
— Винаги си стояла вкъщи. Къде ще ходиш?
Елена се усмихна, но усмивката ѝ вече не беше меката от преди.
— Вече ме попита това.
Той я гледаше и за първи път в очите му нямаше раздразнение, а нещо като страх.
— И къде ще отидеш?
— В новия си апартамент.
— Няма да се справиш.
— Ще опитам.
Той стана и се разходи из стаята.
— Какво, искаш развод ли?
Елена бавно се изправи.
