— Наеха квартира. След две седмици се местя.
— Шегуваш се.
— Не.
— Ти винаги си стояла вкъщи. Накъде ще ходиш?
Елена чу дрънкането на ключове в антрето точно в девет вечерта. Вратата се отвори с леко скърцане и Александър влезе в апартамента, разкопчавайки палтото си. Тя стоеше до печката, разбъркваше супата с дървена лъжица и крадешком наблюдаваше как той бързо, без излишни думи, събу обувките си, хвърли ръкавиците на шкафа и мина към стаята.
— Гладен съм — каза кратко той, докато палеше лампата в хола.
Това не беше въпрос, нито молба. Просто констатация на факт.
Елена сложи масата по обичайната механична последователност: дълбока чиния, прибори, салфетка. Някога гледаше на този ритуал с топлота и се стараеше да внесе уют, но сега движенията ѝ бяха празни. Александър седна на масата, без да я изчака, и шумно отпи от супата.
— Малко е солено — подхвърли той и посегна към хляба.
Елена не отговори нищо. Отдавна беше спряла да се оправдава.
След няколко минути, когато той почти беше приключил с яденето, телефонът иззвъня. Александър погледна екрана и се намръщи, но все пак отговори.
— Да… Ще помисля… Не знам, може да мина.
Говореше сухо и кратко, но Елена забеляза как гласът му стана някак по-лек и небрежен. Почти се усмихваше.
— Добре, ясно.
Телефонът се върна на масата и Александър продължи да яде.
— Нещо спешно ли е? — попита нехайно Елена повече от учтивост, отколкото от интерес.
— Ами… работа е просто.
Тя знаеше, че не е така. Гласът му беше друг.
Елена не каза нищо повече; просто стана от масата, прибра празната чиния и излезе към спалнята.
В стаята беше тъмно; само приглушената светлина на настолната лампа хвърляше жълти петна по скрина. Елена отвори гардероба, издърпа чекмеджето и извади малък тефтер. Някога тук пишеше рецепти или идеи за уютен дом – записваше плановете си: все още дребни и почти детински мечти.
Курсове по дизайн. Да намери добри – с проекти
Още не беше казала на Александър, че се е записала там.
Елена въздъхна и погледна леглото. Неговата половина беше идеално оправена – така както тя правеше всяка сутрин; той никога не забелязваше такива неща. Когато се върне довечера, тя вероятно вече ще спи.
Затвори тефтера внимателно обратно в чекмеджето и затвори очи за миг покой.
На сутринта всичко вървеше както обикновено: Александър седеше на масата и дъвчеше сандвич; Елена сложи пред него чаша вода.
