– На Никола ще давам пари! Недей да си мислиш… – смутено каза мъжът, хвърляйки ги.
– Ох, вече нищо не си мисля! Макар че не, мисля! Намерил си си друга, нали? Дори от такава обстановка не се тръгва в нищото! Намерил си някоя, а аз дори не съм усетила!
Наистина напоследък тя беше заета с майка си и внезапната ѝ болест. Не е чудно, че мъжът ѝ е кривнал встрани. После сравнил. И ето го резултатът.
Мария помогна на Александър да си събере багажа и го изгони възможно най-бързо от дома. Лилия започна да се вайка:
– Това е заради мен!..
***
Сутринта на работа за Мария започна доста тъжно. Извика я шефът и ѝ съобщи, че е уволнена.
– Защо? – учуди се Мария.
Стана ѝ страшно. Как така уволнена? А къде ще работи сега? Тук я ценяха, проявяваха разбиране, пускаха я да вземе Никола от училище и да го закара вкъщи. Но всичко това беше при старото ръководство. Сегашното… новата метла! Брандът им за дрехи бил продаден и управлението се сменило. Истината е, че редовите служители мислеха, че това няма да ги засегне. Все пак дейността на фирмата не се променила. Дизайнери, конструктори, технолози и шивачи все още били нужни – но очакванията им не се оправдали.
– Просто възнамерявам да доведа свои хора. Постепенно ще подменя целия колектив. Все от някого трябваше да започна. Вашата фамилия започва с „А“, затова сте първата.
Мария очакваше всичко друго, но не и толкова откровен отговор. Метла – добре, но чак пък така открито към уволнена служителка… изглежда човекът не е лош просто иска да работи със свои хора. Може дори да бъде разбран… но какво ще прави тя сега?
Мария искаше да заплаши със съд или някаква организация – къде защитават несправедливо уволнените? Та тя беше добър специалист! В последния момент размисли и реши да не заплашва никого. Просто тръгна към вратата с наведена глава и отпуснати рамене.
– Знам, че имате обстоятелства… – каза новият генерален директор към гърба на Мария. – Ще ви изплатим обезщетение.
Какъв нахалник! Все едно без „обстоятелства“ нямаш право на обезщетение!
А обстоятелствата на Мария наистина бяха тежки. Тя издържаше сама сина си и майка си. Работеше сама за всички тях. Майка ѝ по някаква причина развила странно заболяване около петдесетте си години – лекарите само вдигаха рамене: такива болести можели да се проявят във всяка възраст – агорафобия: майката престанала да излиза от дома си; всяко напускане на познатото пространство (тоест апартамента) завършвало с паника; паниката не можела да бъде овладяна по никакъв начин; имало хапчета, които облекчавали състоянието ѝ, но тя категорично отказвала да ги приема; изглежда към агорафобията се добавила и фармафобия: майката непрекъснато тикала листовките под носа на Мария:
– Ето виж! Прочети какво причинява този препарат на черния дроб!
– Но поне ще можеш да излизаш навън без задушаване!
– Че много ми трябва тази улица! Какво толкова има там?
– Може би трябва малко в болница? – питаше Мария.
– Ох недей! – плашеше се Лилия. – Не стига че ще ме натъпчат с всякакви боклуци там, ами дори няма ясно как ще стигнем до болницата… И въобще ти смяташ ли ме вече за толкова зле психически?! Че чак при лудите?! Благодаря ти много дъще мила! И прости ми дето ти станах такъв товар!
Майката започвала да плаче; Мария хуквала веднага да я успокоява… въобще лудница извън стените й — без нужда човек реално да постъпва в такава.
Съпругът й и баща на Никола — Александър — напуснал Мария точно когато тъщата вече шест месеца стояла затворена между четири стени; тогава той заявил:
– Не мога повече… Да издържам още една уста — твоята майка…
– Но аз също работя! – възмути се Мария.
– Да бе ясно това… Но усещаш ли какво стана у нас? Колко потисната стана атмосферата? Болен човек вкъщи — всичко става логично… За теб тя е майка родна… А аз защо трябва това всичкото търпя? Аз съм млад мъж — нормален живот ми се живее… малко почивка… А при нас всички пари отиват само за основните нужди…
– Затова пък апартаментът е на мама! – ядоса се Мария.– Какъв мъж си ти щом не можеш сам дом за семейството осигуриш?
– Еми ако бях осигурил — какво?! Проблемът с тъщата пак щеше остане! Пак щеше трябва ние двамата я гледаме… Разбирам те — твоя майка е… Но мен цялото това ме съсипа вече… Мрачната атмосфера вкъщи… финансовите ограничения… Извинявай просто — ама аз не издържам повече… Ще трябва сама…
Мария замълча горчиво: прекалено болезнено беше всичко това; страхуваше се даже че ще заплаче…
– На Никола ще давам пари! Недей…
– Ох вече нищо не мисля… Или може би мисля!… Намерил си друга жена нали?! От такава обстановка никой сам просто ей-така не тръгва!… Намерил си друга!… А аз глупачката!… Господи колко съм глупава…
Наистина напоследък беше погълната от грижите по майка ѝ и внезапната ѝ болест… Не беше чудно тогава че Александър кривнал встрани… После сравнил… И резултатът бил очевиден…
Мария помогна на Александър набързо със събирането му и го изрита навън колкото може по-бързо… Лилия започна отчаяно:
— Това е моя вина!
— Това е защото той е идиот!!! — изрева Мария така силно че майката веднага млъкна.— Ако беше свестен човек нямаше като страхливец панически бягайки босоног през прага!… Нищо де!… И без него ще оцелеем!
Дори осемгодишният Никола гледаше смело напред: Еми таткото го няма вече вкъщи — голяма работа?… Та той почти никога нямаше време за тях преди това?… А баба Лилия винаги била до него: помага му с уроците; играят настолни игри; редят пъзели; прави вкусни кюфтета…
Има два типа деца: едните страдат когато баща им ги напусне; другите са благодарни че все пак имат други близки до себе си…
