— Калина, Александър вече ти каза ли? — затараторила свекървата. — Виж! Ще бъдат четиридесет човека. Затова ще започнем да готвим през нощта. Ще дойда предварително в шест вечерта предния ден.
— Какво? През нощта? — усмихна се кисело снаха ѝ. — Не съм се съгласявала на това.
— Почакай малко. Още не съм свършила. Изпратих списъка с продуктите на Александър, той обеща да купи всичко.
— Да приемем… — изсумтя Калина. — А парите? Откъде ще вземем толкова пари?
— Александър обеща да помогне — отговори кратко Десислава.
— Аха, така ли било. Не стига, че искате да превърнете апартамента ми в ресторант, ами и ние трябва да платим за банкета? — Калина вече не можеше да се сдържа.
— Магдалена ви е никоя, така ли? Толкова ли е трудно един ден да помогнеш, малко в кухнята да се завъртиш, салатки да нарежеш… Ти си домакинята тук!
— Десислава — прекъсна я Калина, — аз току-що разбрах за празненството. Не съм давала разрешение рожденият ден на Магдалена да се празнува в моя апартамент.
— Какво все повтаряш „моят апартамент“. Вие с Александър сте мъж и жена. Значи всичко е общо! — изръмжа свекървата.
— Така ли? А ако апартаментът беше на Александър, нямаше ли тогава да говорите другояче? При такъв сценарий щяхте мен за нахлебница да ме смятате.
— Недей говори глупости. До тук беше разговорът. До петък трябва да са купени всички необходими продукти — каза Десислава и затвори телефона.
— Какво беше това? — попита Калина мъжа си след като чу късите сигнали от затворената линия.
— Стига вече си се правила на каквато не си! — най-сетне проговори Александър с ядосан тон. — Всички вече ти казаха, че грешиш. Признай си вината и престани да упорстваш.
Калина беше шокирана от думите му. Стана, отиде до гардероба и безмълвно извади голяма спортна чанта. После се върна в спалнята, отвори скрина и започна монотонно да подрежда вътре тениски и дънки на мъжа си. Междувременно Александър се чувстваше като победител в ситуацията.
С трясък отвори хладилника, извади бутилка бира, затвори шумно вратичката и отиде в хола, където се разположи пред телевизора сякаш нищо не бе станало.
Мислеше си, че Калина просто ще „изстине“ и всичко ще бъде както обикновено: малко ще повъзразява, ще помрънка – и ще ѝ мине. Дори пусна футболен мач по телевизията с надеждата тя скоро да надникне в стаята и да го повика за вечеря. Но грешеше.
След половин час Калина стоеше в коридора с торба в едната ръка, а до нея спокойно лежеше спортната чанта – догоре пълна с дрехите на мъжа ѝ. Александър излезе от хола по посока към хладилника отново, но я забеляза във входното антре.
— Това пък какво е? — промълви той. — Какъв цирк разиграваш пак?
Калина го погледна със студено презрение:
— Това не е цирк, Александър. Това е краят. Повече няма намерение да бъда сянка в твоя живот, прислужница в собствения си дом и фон за безкрайните капризи на майка ти и сестра ти. Искаш да бъдеш добър брат и син – моля! Връщай се при мама си! Гответе заедно за юбилея ѝ! Сигурна съм – с радост ще ти отдели ъгълче във всекидневната си!
— Сериозно ли говориш?! – направи крачка към нея той.— Няма връщане назад!
— Напълно сериозно – кимна Калина.— И точно това желая – повече никога да не се връщаш обратно тук…
