Александър не вдигна телефона, докато не излезе на балкона. Прекрасно знаеше, че съпругата му няма да оцени разговора с неговата сестра.
— Здрасти, братко! — Магдалена весело чуруликаше в слушалката. — След две седмици имам юбилей! Тридесет години! Разбра ме, нали?
Александър предпазливо погледна към Калина, която тъкмо сипваше супа в чиниите.
— Е… какво искаш? — попита той.
— Как само ме разбираш от половин дума?! — засмя се Магдалена. — Искам да го отпразнувам във вашия апартамент! Все пак имате голям хол. В наетото ми жилище е прекалено тясно, а и хазяйката ще се оплаква, а ресторантът е скъп.
— Ами… може би все пак в някое кафене? Ще ти добавя колкото трябва.
— Ти луд ли си?! — възмути се Магдалена. — Това е юбилей! Искаш да харча пари за наем на зала, когато ти имаш собствен апартамент? Така или иначе ще трябва да добавяш. Все пак не съм дъщеря на милионер.
— Добре де, първо да говоря с Калина. Това си е нейният апартамент, може пък да има планове…
— Късно е! — прекъсна го сестра му. — Вече казах на всички, че празникът ще бъде у вас. Освободи апартамента за целия ден, става ли? Мама каза, че ще приготви всичко.
Александър въздъхна и прикри очи с ръка. Докато се опитваше да измисли как да обърне ситуацията в своя полза, телефонът му отново завибрира. Този път беше съобщение от майка му: „Магдалена ми каза да направя менюто. Ето списък с ястията. Трябва и продуктите да се купят. Кажи на Калина да помогне. И помощ с готвенето няма да е излишна.“
През това време Калина, без никаква представа за предстоящия юбилей на Магдалена, се беше излегнала удобно в креслото с телефона си – искаше просто да гледа любимия си сериал. Когато Александър влезе в стаята със сведени очи, тя веднага разбра всичко.
— И какво е този път? — попита спокойно тя и постави пауза на телефона си.
— Калинче… слушай… Магдалена… има юбилей… тридесет години… знаеш де… все пак важен повод… Иска й се да го отпразнува…
Калина повдигна глава.
— Ами нека празнува. Ние нали не ѝ забраняваме?
Александър се почеса по тила.
— Не това е проблемът… Тя иска да празнува у нас…
— Какво?! — вече шокирано се повдигна Калина от мястото си. — Чакай малко… У нас?
— Да… ама само за една вечер… Казала е, че ресторантът бил много скъп, а у тях било тясно…
— И ти какво? Съгласи ли се?
— Казах ѝ само, че първо ще говоря с теб! Но… Магдалена вече поканила всички… А мама прави менюто…
Калина затвори очи и пое дълбоко въздух.
— Александър… кажи ми честно – ти сигурен ли си, че си възрастен човек? Или просто посредник между желанията на Магдалена и реалността?
— Айде стига де…
— Аз ли започвам?! — Калина с иронична усмивка посочи телефона му. — А нищо ли не ти прави впечатление – че дори не са сметнали за нужно лично към мен да се обърнат? Това все пак е моят апартамент – не чакалня за роднини с претенции! Магдалена искала юбилея ѝ тук – добре; аз трябвало да ѝ готвя – добре; аз трябвало да помагам на майка ти – добре; ама никой дори не ме уведомил?!
В този момент телефонът на Калина звънна.
— Охо! Ето я черешката върху тортата… — процеди тя през зъби. — Майка ти… — размаха телефона пред лицето на мъжа си.
