— Калина, Александър вече ти каза ли? — затараторѝ свекървата. — Виж! Ще бъдат четиридесет души. Затова ще започнем да готвим през нощта. Ще дойда предварително в шест вечерта предния ден.
— Какво? През нощта? — усмихна се невястата. — Не съм се съгласявала на това.
— Почакай де. Още не съм свършила. Изпратих списъка с продуктите на Александър, обеща да купи всичко.
***
Александър винаги помагаше на по-голямата си сестра Магдалена. До тридесетата си година тя беше успяла два пъти да се омъжи и два пъти да се разведе, и всеки път виновни бяха мъжете — „лоши хора се паднаха“. Майка им, Светлана, още от детството втълпяваше на Александър:
— На сестра си трябва да помагаш.
И той помагаше. Понякога с пари, когато Магдалена „временно“ оставаше без работа, понякога с ремонт в нейния нает апартамент, друг път с безкрайни премествания на вещите ѝ след поредния развод.
А после той се ожени.
Калина, неговата съпруга, в началото търпеше. Но когато Магдалена за пети път през годината поиска „за няколко дни“ тяхната кола, защото нейната „пак я подвела“, Калина меко, но твърдо каза:
— Александър, може би вече е достатъчно? И ние имаме нужда от колата този уикенд. Мислех си, че имаме планове…
— Така ли? А какво трябва да направим? Пеш ли няма да стане?
— Не. До вилата на родителите ми пеша няма как да стигнем. Събрали са ни две кофи краставици. Мислех си, че си ме чул тогава като ти казах.
— Да… май нещо чух, но разбери — сестра ми има спешен случай.
— Какъв пак спешен случай има тя?
— Точно не знам — смути се Александър — но ѝ е по-нужно.
— Не, Александър! Този път няма да стане така! Или отказваш на сестра си или ми купуваш кола! Омръзна ми да обикалям с тролейбусите при положение че мъжът ми има кола и може спокойно да ме закара където трябва!
Александър за първи път се замисли и вече беше готов да звънне на сестра си и да ѝ откаже, но Светлана бързо върна всичко по старому:
— Какво?! Ще изоставиш сестра си заради жена?! Тя е сама! Кой ще ѝ помогне освен теб?
И Александър пак помагаше въпреки скандалите със съпругата си. Един ден дори не разговаряха няколко дни и той не издържа:
— Какво все мълчиш?! Да не би да си обидена?
— Сериозно ли? Три дни ти трябваха за да разбереш че съм обидена?! — възмути се Калина.
— Просто не мога да разбера… За какво точно?
Съпругата прихна от недоумение:
— Наистина ли? Не разбираш? Сестричката ти те задържа целия уикенд защото трябвало „до приятелка извън града“. Аз мислех че само ще я закараш… а ти остана там два дни с нея! Това изобщо не те притеснява?
— А какво трябваше да ме притеснява? Пийнахме малко… Там беше и бившият ѝ мъж с когото добре се разбираме… Трябваше някакси да отбележим срещата ни… Как щях като глупак просто така да си тръгна?! Щеше да е грозно!
— Можеше поне един телефонен разговор!
— И ти можеше — отвърна Александър.
— А аз звънях! Само че телефонът ти беше изключен! Представяш ли си?! Какво трябваше аз тогава да мисля?! Бях цялата в напрежение – дори не знаех къде е мъжът ми! А той просто решил малко почивчица от мен…
Калина кипеше от яд.
— Недей измисляй глупости — махна с ръка мъжът ѝ и показа с жест че му звънят по телефона.
