Излизайки от офиса, тя се отбива в магазина. Купи плодове и йогурти за сина си, а за себе си — силно кафе. В болницата Веселин я посрещна с радостна усмивка. Видя се, че наистина му е по-добре. Мария прекара целия ден с него. Тя се стараеше да не мисли за предстоящия разговор с Александър, за развода. Сега най-важното беше Веселин.
Вечерта Мария отвори лаптопа си. Трябваше да се подготви. Намери папката с документите. Толкова грижливо я беше крила през всичките тези години. Александър дори не подозираше, че тя знае. А Мария случайно попадна на тези документи още преди три години, докато търсеше стари снимки. Тогава реши просто да замълчи. Но сега… сега всичко беше различно.
В папката имаше договори, извлечения от сметки, касови бележки. От тях ясно личеше, че Александър е бил замесен в някакви не съвсем чисти дела. Притежавал дял в малка строителна фирма, която печелела обществени поръчки чрез подкупи и фалшиви документи. Мария не разбираше всички тънкости на това, но осъзнаваше, че ако тази информация излезе наяве, Александър ще има сериозни проблеми. Много сериозни.
Мария прочете документите още веднъж. На следващия ден се обади на Александър и те се уговориха да се срещнат в кафене. Тя пристигна първа. Беше нервна — ръцете ѝ леко трепереха. Александър дойде десет минути по-късно и седна срещу Мария без дори да я поздрави.
— Какво искаш? — попита той рязко.
— Да поговорим за развода — отвърна Мария спокойно — и за нашето имущество.
— Казах ти вече: нищо няма да получиш! — удари по масата той. — Омръзна ми!
— Не бързай — усмихна се Мария.
Извади папката с документите и я постави пред него на масата. В очите на Александър проблесна недоумение.
Той отвори папката и започна да прелиства документите. Лицето му постепенно промени цвета си: първо пребледня, а после го обляха червени петна.
— Откъде ги имаш?!
— Няма значение — сви рамене Мария.
— Какво искаш? — попита той със страх в очите.
— Оставяш ми апартамента и колата — каза твърдо Мария — и стоиш далеч от Веселин! Изобщо повече не се месиш в нашето семейство!
Александър мълча няколко секунди, после кимна.
— Добре — каза дрезгаво той. — Съгласен съм.
Мария се усмихна. Тя защити семейството си.
А Александър получи това, което заслужаваше.
Още интересни разкази в канала:
