От Албена Мария разбра, че на Веселин вече му е по-добре. Криза е преминала. Мария остана до късно вечерта край леглото на сина си, докато той не заспа. Албена после я изпрати у дома.
В душата ѝ бушуваше ураган. Предателството на Александър, болестта на сина ѝ — всичко се беше смесило в една стегната топка от възмущение и обида.
— Къде е тя? — попита студено Мария, когато се прибра у дома.
— Отиде си — отвърна кратко Александър. — Мария, разбирам, че си ядосана сега…
— Ядосана?! Аз съм бесна!
— А какво очакваше? — извика съпругът ѝ. — Отдавна сме станали чужди един за друг! Постоянно си по командировки, изобщо не ме забелязваш…
— А ти поне веднъж помисли ли колко ми е тежко? Дори не можеш да се погрижиш за собствения си син!
— Стига! — Александър рязко се изправи. — Омръзна ми от твоите упреци! И аз съм човек! Искам да живея, а не да бъда бавачка. Повече няма да живея така! Напускам.
— Напускай — отвърна Мария и се обърна.
— Само да знаеш, нищо няма да ти оставя! Изцеди ме напълно.
Така че този апартамент — той посочи с ръка стаята — ще остане за мен. И колите също. Всичко, което мога, ще ти отнема.
Входната врата се тръшна. Мария остана сама в празния апартамент. Първата ѝ мисъл беше за Веселин. Синът ѝ имаше нужда от вниманието и грижата ѝ. Не можеше да се разпадне точно сега. Утре трябваше да отиде при адвокат – да се консултира какво може да направи относно заплахите на Александър. Макар че честно казано, на Мария вече ѝ беше все едно. Нека вземе този апартамент и колите – важното беше Веселин да оздравее.
На сутринта тя отиде в болницата. Веселин се чувстваше значително по-добре – вече седеше в леглото и играеше игра на телефона си.
— Мамо, татко ще дойде ли? — попита синът ѝ.
Мария се поколеба. Не искаше да го натъжава, но и не умееше да лъже.
— Татко… има работа в момента — отвърна тя.
— Ясно… — Веселин пак впери поглед в телефона си. Мария усети, че е натъжен – синът ѝ винаги е бил привързан към баща си.
След болницата Мария отиде при адвокатката. След като изслуша историята ѝ, жената каза, че Александър няма как да вземе апартамента – той бил купен от Мария още преди брака им. Но с колите било по-сложно – една от тях била купена по време на брака и Александър имал право върху нея.
— Нека я вземе — махна с ръка Мария. — В момента това изобщо не ме интересува.
