Затова тя се втурна към дома, за да разбере какво изобщо се случва. В паника ѝ се обади Албена. Каза, че отишла да навести внука. Александър ѝ бил казал, че е настинал. Но когато Албена пипнала челото на момчето, веднага разбрала, че гори от температура. Измерила я — цели 40! Разбира се, Албена се развикала на зет си. Как може така да се грижи за дете! Незабавно извикала линейка и после позвънила на Мария.
Затова Мария пътуваше с твърдото намерение да направи скандал на съпруга си. Как може да не следи състоянието на собственото си дете? Тя връхлетя в апартамента, дори без да си събуе обувките. Влезе в хола, вече готова да крещи на мъжа си. Но Александър не беше сам там. До него, прилепнала до рамото му, седеше млада жена с дълга коса боядисана в ярко рижо. На масичката пред тях стояха две чаши с недопит чай и чиния с бисквити. Идилия — нищо повече.
За миг Мария онемя. Светът сякаш застина, а в ушите ѝ засвири.
— Какво става тук? – най-накрая успя да изрече тя.
Александър подскочи като ударен от ток. Момичето изплашено вдигна големите си очи към Мария.
— Мария… ти… трябваше да бъдеш… – запъна се Александър.
— В командировка? – довърши тя вместо него с глас треперещ от напрежение. – Да, трябваше да бъда там. Но синът ми е в болница! А ти тук… — не можа дори да намери думи за възмущението си и просто посочи към момичето.
— Мария, послушай… Това не е това, което мислиш… — започна Александър и се изправи от дивана.
— А какво според теб трябва да мисля?! — направи крачка напред Мария. — Синът ми е в болница, а ти се забавляваш с… коя изобщо е тази?!
— Това… това е Виолета… моя колежка — измънка Александър.
— Колежка?! — Мария избухна в кратък остър смях. — Много интересно! — въздъхна тежко. — Добре тогава. Сега няма да кажа нищо повече. Отивам при сина си. А после ще поговорим сериозно с теб. И този разговор ще бъде последният ни.
Мария се обърна и излезе от апартамента със силно трясване на вратата зад себе си.
Тя стигна до болницата и видя Веселин бледен в леглото си. Албена седеше до него. Когато видя майка си, Веселин едва забележимо се усмихна.
— Тихо, миличък — прошепна Мария и притисна ръката му до бузата си. — Всичко ще бъде наред…
