— Хайде, разказвай какво става.
Даниела обясни за жената с рижата коса, за записа, за това как Кирил излъгал. Тамара се намръщи, замисли се за миг, а после изведнъж прошепна:
— Албена… Разбрах. Но не питай. Обещах на Кирил. Готви ти изненада. Албена му помага.
— Изненада?! С лъжи и друга жена?!
Тогава Даниела, решена да довърши ситуацията, нарочно спомена Албена пред Борис.
— Наскоро се срещнах с Албена — каза тя по време на обяда.
Борис веднага се обърна:
— Аха! Казах аз, няма да го скрие! Свърши се, изненадата пропадна! Купих къща, исках да я подаря за раждането. С Албена, риелторката, уредихме всичко.
— Къща?.. — въздъхна Даниела.
— А ти не знаеше ли? Албена е риелтор. Рижа, симпатична. Всичко е наред.
Тамара завъртя очи и промърмори:
— Много си бъбрив, Борис…
Даниела седеше с ококорени очи. Къща. Подарък. А тя го подозираше…
На следващия ден се извини на Кирил. Той беше малко разочарован, че изненадата се провали, но бързо се размекна.
— Голямо въображение имаш! Държа се като Моника при Пламен. Тя можеше с тигана да те халоса от сърце!
През уикенда отидоха да видят къщата. Даниела не криеше сълзите си — от щастие. Обеща: оттук нататък винаги първо ще изслушва докрай. А после ще си прави изводите.
Защото понякога дори собствените уши могат да подведат. Но сърцето — никога.
