— Ах, ти моя звезда! — прошепна Даниела, навеждайки се към нея.
— Все гадаем с Борис, защо не влизаш. А ти си се настанила с Лапка на пейката, — появи се Тамара. — Липсвахме ли ти?
— И вие, и тя ми липсвахте, — усмихна се Даниела. — Макар че наскоро идвам, струва ми се, че е минал цял месец.
Майка ѝ я прегърна и се притисна към корема ѝ.
— Аз трябва да те питам: как си? И как Кирил те пусна сама? Аз не бих позволила на бременна да сяда зад волана. Ако нещо стане…
— Всичко е спокойно, мамо. Чувствам се отлично. И той го вижда. Няма причина за тревога.
Но тогава споменът за записа отново стегна гърлото ѝ. Ръцете ѝ неволно потрепериха.
— Нещо се е случило? — майка ѝ веднага се напрегна.
Даниела кимна и заговори тихо:
— Трябва да разбера как да позная… дали Кирил има друга…
Майка ѝ пребледня, но не успя да отговори — на верандата излезе Борис. Жената с жест даде знак на дъщеря си да мълчи засега. Даниела пристъпи към него и потъна в топлите, сигурни прегръдки.
— Само не ме смачкай, тате. Все пак вече съм с попълнение.
— Няма да те нараня, принцесо. Особено щом е внучка.
— А ти откъде знаеш, че е момиче?
— Сънувах. Както преди да се родиш ти. Сигурно е — момиче ще е. Вече казах на Кирил — да си пази момичетата като съкровище.
Даниела едва се сдържа да не се разплаче. В главата ѝ се въртеше само една мисъл: ами ако не е съкровище, а предател?
Когато Борис отиде да набере плодове, Тамара се приближи.
