«Едва не се издъних!» — отчаяно възкликна Кирил, опитвайки се да се измъкне от лъжата

Как можем да вярваме, когато всичко ни шепти лъжи?
Истории

— И аз не бих рискувал да флиртувам пред очите ѝ. Щях да го отнеса веднага. А ти — никакви спирачки. Можеш да флиртуваш дори пред Моника.

— Нека не се отпуска. По-добре пред нея, отколкото зад гърба ѝ — весело подхвърли Пламен. — Просто ми е приятно, когато красиви жени ми се усмихват. И не пестя комплиментите си.

Даниела искаше да изключи записа, но пръстът ѝ не я слушаше. Всичко вътре в нея крещеше: „Не може да бъде!“

Още от самото начало на връзката си тя никога не е разпитвала Кирил. Доверяваше му се. Смяташе, че точно в това е силата на семейството. Че ревността е за несигурните. А той? Той не само лъжеше — той се наслаждаваше на това.

Записът внезапно прекъсна. По-точно, мъжете преминаха към обсъждане на футбол. Албена повече не беше споменавана.

Да го попита директно? Няма смисъл. Ще се измъкне. Ще измисли нова лъжа. Ако ѝ изневерява — трябва ѝ доказателство.

Даниела реши: ще отиде при родителите си. Ще поговори с майка си. Тя ще ѝ подскаже как да действа.

И най-важното — спокойствие. Вече не е сама. Малкият живот в нея е по-важен от всичко. Дори ако се наложи да остане без Кирил — ще се справи. Заради детето.

Пред къщата тя седеше в колата, капеше капки в очите си, напудряше носа си. Не искаше родителите ѝ веднага да разберат, че е плакала. На Борис — нито дума. Ще вдигне скандал. Първо — информация, после — действия.

Старата Лапка — тяхната вярна кучка — изтича насреща ѝ и веднага се строполи на една страна, показвайки коремчето си за почесване.

Продължение на статията

Животопис