Не, разбира се, водеше ме на семейни празници – някой трябваше да се занимава с Виолета. Но дори не ти хрумваше да ме нахраниш, а аз, глупачката, не ядях у дома, защото отивах на тържество при Мария… Ти се хвалеше пред гостите колко много обичам сестричката си и те се умиляваха на нашата „любов“, а щом си тръгнеха, ме слагаше в таксито и ме пращаше при Ясмина, без дори да си спомниш, че не съм яла…
Искаше да поговорим?
Хайде да поговорим. Разкажи ми как така стана, че вече не ти бях нужна.
Аз помня КАК ме обичаше, Мария. Как ми сплиташе плитки – същите като в твоето детство, как обикаляше целия град, за да намериш панделки и атлазени ленти, за да ми направиш истински плитки, не просто вързани с ластици.
Как обичаше да се глезим заедно, четеше ми приказки, разказваше ми истории и ми шепнеше сюжета на романтичните филми, на които беше ходила без мен.
А помниш ли как разтърси за яката хулигана Плевенски? Помниш ли? Заради това, че ме тормозеше. После с майка му се смяхте дълго, а вкъщи ми обясни, че съм му харесвала и затова така изразявал симпатиите си към мен.
После срещна човек, който стана твой мъж, и тримата ходехме навсякъде. Толкова се радвах, че и аз имам баща – помниш ли, Мария?
Знаех, че не ми е истински баща, но беше толкова добър. Толкова го обикнах. Приближавах се до него и притисках бузата си към ръката му. Лежах и си шепнех: „Нека татко винаги бъде здрав.“
А помниш ли онзи негов мохеров шал на райета? Когато Николай го нямаше у дома, взимах шала от гардероба и вдишвах аромата му.
Но после се роди Виолета и аз станах излишна. Толкова добре ви беше – на теб, на Николай (тогава още беше татко за мен) и на вашето дете.
Разстилахте на пода топло ватено одеяло – помниш ли го, Мария? Червено такова? Лягахте по краищата му, а в средата лежеше Виолета и риташе с крачета. За мен място нямаше.
Веднъж поисках да легна с вас – поне в края, просто да полежа.
Твоят мъж грубо ме отблъсна и каза: „Каква кобила си легнала при детето!“ А ти мълчеше, Мария – цялата погълната от съзерцаването на прекрасната си дъщеря от любимия мъж.
После ме даде на майка си. Тя ме наричаше изчадие и изрод от своя непоправим баща – сигурно от голяма любов, нали така, Мария?
