Мария дойде вечерта, Невена вече се канеше да влезе в банята и да си легне. Ами, защо не — има право да си легне по-рано, сутринта трябва да става рано. Мария седеше в кухнята, отказа се от чай, мърдаше устни и говореше за нищо.
Невена откровено прозяваше, съвестта не ѝ позволяваше да посочи вратата на майка си, но и да седи и да си говорят празни приказки също не ѝ се искаше.
– Мамо – не издържа Невена, – нещо случило ли се е?
– Не, защо трябва нещо да се е случило?
– Ами не знам, дойде толкова късно.
– Какво, не мога ли да дойда на гости при дъщеря си – избухна Мария, – ти и без това се отделяш от нас, все едно не сме ти родни хора.
– Аз се отделям? Мамо, защо говориш така, пак ще се скараме.
– А не е ли така? – Мария стисна устни, – все сама, приятелките ти са ти по-важни от семейството.
– Такааа – Невена погледна майка си – явно това няма да свърши добре, хайде, казвай си оплакванията.
– Какво да казвам, ти и без това всичко прекрасно знаеш.
– Хайде, говори, ще те изслушам – каза Невена, сънят ѝ вече беше изчезнал.
– С Виолета не поддържаш връзка, все с твоите приятелки си.
– Такааа, нататък?
– Николай те помоли да закараш Ясмина на вилата, ама ти, видиш ли, била си заета…
– Кой ме помоли? Кого да закарам?
– Не се подигравай, прекрасно чу кой и кого.
– Ъхъ, и после?
– Ами после, живееш си като в приказка, два пъти в годината ходиш на почивка, пари нямаш къде да харчиш?
– А защо да няма къде – Невена се усмихна ехидно, – спестявам, мамо, изкарвам и спестявам.
– Спестявала тя… А у нас ремонт не е правен от петнайсет години, ако не и повече, можеше да отделиш нещо за ремонта на родителския апартамент.
– Така ли? Аха, интересно, и после?
Невена вече открито се държеше грубо с майка си, а и Мария се беше разгорещила не на шега.
– Ами да, Виолета се мъчи като риба на сухо, а ти нито дете имаш, нито котка, можеше да помогнеш на сестра си.
– Хм, колко интересно. Да давам парите, които съм изкарала? Или какво? Да щурмувам и да влача сестричката, мъжлето ѝ и дечицата? Така ли, мамо?
– А защо ние с Николай трябва да го правим?
– А откъде да знам, мамо? – отвърна Невена с въпрос на въпрос.
– Ние сме семейство – настоя Мария, – трябва да си помагаме.
– Вие сте семейство, вие си помагайте, аз какво общо имам?
– Подиграваш се, нали? Разбира се, на теб всичко ти падна наготово – и апартаментът ти е тристаен, а сестра ти с цялото семейство се гъчкат в една стая, и м…
