Но Тихомир все пак смяташе, че трябва да ѝ помагаме. При това сам не си мръдваше пръста, за да изкара поне и стотинка.
— Позната история — въздъхна Елена. — Една колежка имаше подобна ситуация. Мъжът ѝ две години „търсеше себе си“, а свекървата идваше и ѝ обясняваше каква лоша съпруга е. Накрая се разведоха.
— Чудесно! Каза, че все едно ѝ паднала планина от раменете. И започнали да ѝ остават повече пари, представяш ли си? Оказало се, че е по-евтино да живееш сама, отколкото да издържаш здрав мъж и майка му.
Милена замислено гледаше през прозореца. Може би наистина трябваше нещо да се промени? Така повече не можеше да продължава.
— Знаеш ли кое е най-болезненото? — обърна се тя към приятелката си. — Обичам го. Или го обичах. Вече не знам. Но не мога повече да живея така.
— Говори с него сериозно. Постави му ултиматум: или започва да работи и спира да издържа мама си, или се разделяте. Ще видиш как ще реагира.
— Страх ме е, че ще избере майка си — тъжно се усмихна Милена.
— Тогава всичко ще ти стане ясно — Елена стисна ръката ѝ. — И ще можеш да вземеш правилното решение.
Когато се прибра вкъщи, Милена завари Тихомир пред компютъра. Играеше някаква онлайн игра и дори не се обърна, когато тя влезе.
— Трябва да поговорим сериозно — каза тя.
— Сега, само да довърша мача — махна той с ръка.
Милена се приближи и затвори капака на лаптопа.
— Не, сега. Това е по-важно от играта ти.
— Ти добре ли си? — възмути се Тихомир. — Това беше рангирана игра!
— Тихомир, не ме интересува рейтингът ти. Имаме сериозни проблеми в семейството, а ти си играеш като тийнейджър.
— Добре, айде, кажи всичко, което си натрупала — облегна се той назад и скръсти ръце. — Слушам те.
— Повече няма да превеждам пари на майка ти — започна Милена. — И искам в рамките на месец да си намериш някаква работа. Каквато и да е. Нека не е престижна позиция, но поне някакъв доход.
— Поставяш ми ултиматуми? — повдигна вежда Тихомир.
— Да. Защото ми писна да нося всичко сама. Или започваш да се държиш като зрял мъж, или се разделяме.
— Мама беше права — поклати глава Тихомир. — Казваше, че си меркантилна и мислиш само за пари.
— Майка ти греши. Аз мисля за бъдещето ни. За това, че съм на тридесет и две и искам деца. Но как да планирам дете, когато мъжът ми осем месеца е без работа?
— Осем месеца — това не е временно, това е начин на живот! — повиши глас Милена. — И съдейки по реакцията ти, не възнамеряваш нищо да промениш.
— А какво предлагаш? Да стана охрана? Или продавач? Да се унижа заради твоето спокойствие?
— Предлагам ти да пораснеш и да поемеш отговорност за семейството. Но явно това ти е непосилно.
— Знаеш ли какво? Ще отида при мама. Там поне говорят с мен нормално, без истерии.
— Отивай — каза уморено Милена. — И помисли върху думите ми. Имаш един месец.
След като той си тръгна, Милена седна на дивана и се разплака. Нищо не вървеше така, както го беше планирала. Но нямаше връщане назад — или Тихомир ще се осъзнае, или ще трябва да започне живота си отначало.
На следващата сутрин Милена се събуди сама. Тихомир не се беше върнал и дори не беше писал. Тя си приготви закуска, стегна се за работа и се опита да не мисли за вчерашния разговор.
На работа я чакаше изненада. Боян я повика в кабинета си.
— Милена, имам добри новини за вас — усмихна се той. — Помните онзи проект за международната компания, който водехте?
— Разбира се, приключихме го миналия месец.
— Та клиентите са във възторг. Толкова, че искат да сключим годишен договор. И са помолили именно вие да курирате всичките им проекти.
— Това е страхотно! — Милена усети как настроението ѝ се повдига.
— И това не е всичко. Във връзка с разширяването на сътрудничеството, сме готови да ви предложим повишение. Длъжност старши мениджър проекти и съответно увеличение на заплатата. С около четиридесет процента.
Милена не можеше да повярва на ушите си. Това решаваше много от финансовите ѝ проблеми!
— Аз… Благодаря! Разбира се, че съм съгласна!
— Отлично. От понеделник започвате с новите отговорности. И, Милена… Заслужихте го. Вие сте един от най-добрите ни служители.
Излизайки от кабинета, първото ѝ желание беше да се обади на Тихомир и да сподели радостната новина. Но после се спря — нека първо той направи крачка.
Вечерта, когато се прибра, Милена завари Калина, седнала в кухнята. Свекървата пиеше чай и изглеждаше като господарка на положението.
— Добър вечер — поздрави сдържано Милена. — Тихомир ви даде ключовете?
