Сайт за Вас!
Ралица стоеше в средата на кухнята, с удоволствие разглеждайки новия кухненски комплект в нежен млечен нюанс. Плочките, които бе избирала по каталози в продължение на цял месец, блестяха от чистота. Всичко — от контактите до таванните лампи — беше купено с нейни собствени средства, спечелени през десетилетие работа в архитектурна фирма. Този дом ѝ беше особено скъп. Всяка подробност тук беше обмислена: первази от снежнобял камък, подово отопление в банята, тежка дъбова врата към спалнята.
Тристайният апартамент в центъра ѝ бе дошъл трудно — наложи се да продаде вилата на майка си, да вложи всичките си лични спестявания и да изтегли малък кредит. Вече втора година Ралица живееше в пространство, където всичко принадлежеше само на нея: стените, мебелите и дори ароматът на сутрешното кафе.
С Димитър се срещнаха случайно — той дойде по работа в офиса ѝ за съгласуване на проект. Държеше се уважително, слушаше внимателно и умееше да води разговор. След шест месеца вече се беше преместил при нея, а още четири месеца по-късно официализираха връзката си. Димитър се оказа човек с мек характер, но понякога прекалено отстъпчив — особено когато ставаше дума за неговите роднини.
— Ралица — каза той една вечер тихо, докато внимателно сваляше сакото си, — мама иска да дойде в събота. С баници.
— Димитър, защо ми казваш това два дни предварително? Имам си планове.
— Няма да остане дълго…
— Знаеш добре: не обичам неочаквани посещения. Особено от майка ти — Ралица се обърна към мивката и се опита да прикрие раздразнението си.
Иванка беше жена гласовита и убедена в собствената си правота; свикнала бе да смята мнението си за единствено вярното. Живееше в стар дом в покрайнините на града и не пропускаше случай да напомни, че „наследството“ трябва да бъде разделено справедливо. Под това разбираше двустайния апартамент, който Димитър трябваше да наследи заедно с брат си Данаил.
Ралица се подсмихваше наум: нито тя самата, нито Димитър имаха нужда от каквото и да било от неговите роднини — но Иванка мислеше другояче.
В онази събота посещението изобщо не беше кратко. Иванка не дойде сама: с нея бяха Данаил със съпругата му Камелия и двете шумни деца. Без предупреждение. Щом Ралица отвори вратата, апартаментът веднага се изпълни с миризма на евтин парфюм и ехтящи гласове примесени с тропот на крачета.
— Охо! А защо е толкова… стерилно тук? — язвително подхвърли Камелия, докато минаваше покрай Ралица направо към хола и хвърли якето си върху дивана.
— Защото при мен не е прието вещите да се разхвърлят навсякъде — спокойно отвърна домакинята.
Децата веднага започнаха да скачат по дивана и хвърляха възглавниците по пода. Данаил директно тръгна към кухнята с обувките си и си наля чай след като рязко отвори няколко шкафа.
Иванка огледа апартамента със завистливо неодобрителен поглед.
— Димитре! Само виж… как е у Ралица всичко подредено! Богато живее момичето… Това всичко ли е от „нейната“ заплата? — натъртвайки думата „нейната“, попита свекървата със свит поглед.
— Да, мамо… — кратко отвърна Димитър.
— А апартаментът на кого е записан? — без увъртане продължи тя разпитващо.
— На мое име е записан — спокойно каза Ралица.
