А през цялото това време той, заедно с братовчедка си Габриела Христова, която работеше като брокер, влагаше пари в някакъв съмнителен инвестиционен проект, свързан със строителството на луксозни жилища в чужбина. Бяха изтеглили кредити, използвайки фалшифицирани документи на Мария Димитрова, и чакаха „златния дъжд“ — след месец им бяха обещали печалба десетократно по-голяма от вложеното.
В тяхната кореспонденция Мария Димитрова прочете нещо, което окончателно уби всякакви чувства към съпруга ѝ.
„Илиян Валентинов, твоята Мария няма ли да разбере? Тя е тиха водица, ама ако подуши нещо за апартамента — ще стане скандал.“
На което мъжът ѝ отговорил:
„Не се притеснявай, Габриела Христова. Тая глупачка не вижда по-далеч от кухнята си. Ще вземем парите, ще се разведа с нея, ще ѝ купя някоя гарсониера в крайните квартали и тя ще е доволна. Няма да започвам нов живот с нея. Тя е вчерашна история.“
Вчерашна история. Глупачка. Това беше тя за него през всичките тези години — просто удобно приложение към апартамента.
Планът за отмъщение се роди сам по себе си. Беше рискован, но Мария Димитрова усещаше, че няма друг изход. Не искаше просто да го накаже. Искаше той да загуби всичко точно в момента на своя триумф.
Тя копира цялата кореспонденция и всички данни за „инвестиционния проект“ и ги занесе при адвоката и Цветелина Александрова.
— Този „проект“ е класическа финансова пирамида — отсече Цветелина Александрова след няколко дни. — Проверихме фирмата. Скоро ще гръмнат – събират последната плячка от такива „инвеститори“ като твоя мъж.
След няколко седмици Илиян Валентинов организира празнична вечеря в скъп ресторант.
„Да отпразнуваме успеха ни, Мария!“ — каза ѝ той.
— Прекрасно — отвърна хладно Мария Димитрова с усмивка. — Празник да бъде.
Ден преди „тържеството“, следвайки указанията на адвоката си, Мария подаде жалби до полицията и прокуратурата. Приложи всички доказателства: копия от фалшивите договори, заключението от графологичната експертиза, която бяха успели да направят навреме, скрийншоти от кореспонденцията на съпруга ѝ. Банката също започна вътрешно разследване и включи своите юридически отдели. Механизмът беше задействан.
В петък вечерта Мария облече най-хубавата си рокля, направи прическа и грим. Когато Илиян я видя, подсвирна възхитено:
— Уау! Каква кралица имам за жена! Ето това е предвкусване на богатството!
В ресторанта той беше на седмото небе от щастие. Поръча най-скъпото шампанско и омари. Не спираше да говори за бъдещето им – новата кола, пътешествията…
— Казах ти аз навремето: аз не съм просто мениджър! Аз съм гений! Намерих златната жила! И всичко това го направих за нас!
— За нашия успех! След половин час парите трябва да постъпят по сметката ни! И то милиони! Богати сме!
Мария също вдигна чашата си:
— За успеха ни, Илиян Валентинов… Всеки получава онова… което заслужава.
И точно тогава телефонът му върху масата завибрира. Получено СМС известие. Илиян погледна дисплея и лицето му се промени мигновено – усмивката изчезна; очите му се разшириха от ужас; започна трескаво да натиска по екрана – отвори банковото приложение…
— Какво… какво става тук? — измърмори той объркано. — Сметките са блокирани…
Телефонът звънна – обаждаше се сестра му Габриела Христова.
Той вдигна слушалката и Мария чу истеричния ѝ вик:
— Илиян! В офиса ми има обиск! Хора с униформи! Говорят за измама! Какво става?!
Илиян пребледня като платно. Пусна телефона върху масата и впери поглед в Мария Димитрова.
А в очите му тя видя осъзнаването…
