Даниела гледаше обезсърчено свекърва си. Изведнъж ѝ стана безумно жал за тази дребна жена.
Цял живот е живяла с мъж — мекушав, с неговата злобна майка. Отгледала е деца, съдбата не ѝ е дала дъщеря, момчетата са отишли при чужди жени. От дома ѝ я е изгонила една чужда, застаряваща леля.
Къде да отиде?
– Мария, останете при нас.
– Как така?
– Правим ремонт в едностайния апартамент… Да, купихме едностаен, засега само един. Трябва да се погрижим за децата.
Хайде да ви настаним там – ще посрещате децата от училище и детската градина, ще ви плащаме. Все пак по-добре е от това да разчитаме на чужд човек. А? Останете.
Мария изведнъж заплака. Закри лицето си с ръце.
– Мислите ли, че ми е приятно? Не заради това, което каза Даниела… Да ми каже някой такова нещо – никой досега не ми го беше казвал! Дори от собствените си деца не съм чувала такива думи. Благодаря ти, Даниела! Мислите ли, че ми е леко на стари години да се скитам по чужди ъгли?
Мислите ли, че не искам да лежа на собствения си диван? В собствената си кухня сама да си варя кашата и да я ям? Нямам сили вече – цял живот слушам колко съм неспособна: такава-онакава, селянка, провинциалистка… съсипала живота на момчето…
Цял живот ме упрекват. Не съм възпитала добре децата, лошо съм се грижила за Христо… А този Христо без мама крачка не прави сам! Цветя – цветя за Осми март – цял живот ги подаряваше само с одобрението на майка си… Ако мама не разрешеше – щях да остана без цветя… – плаче Мария.
Купиха апартамент в същия блок уж за да гледат мама… а тя… тя ме изгони от собствения ми дом…
– Мария… Мария… Прости ми… глупака… Мария… върни се у дома… – чу се гласът от телефона на Александър, който Мария беше оставила на масата и забравила да изключи. – Прости ми…
– Ало? Здравейте ли сте Благой? Знаете ли какво? Няма да ви дам Мария! Така! Аз сама ще я тормозя ако трябва, но няма да ви я дам! Никой не я иска! Всички я гонят! И въобще – ще я омъжа аз за добър човек! Имаме тук един Марио живее наблизо. Нали така бе Александре?
Александър отчаяно поклати глава.
Три часа по-късно пред вратата на апартамента на Александър и Даниела стоеше Благой с огромен букет в ръце — всъщност три букета: един за любимата жена му, един за снаха му Даниела и един за малката Жанета.
– Христо?
– Мария… прости на глупака…
– А майка ти?… Тя пусна ли те сам или…
– Прости ми Мария. Майка повече няма да идва при нас. Казах ѝ всичко право в очите: че аз ще ходя при нея или ще заминем при децата и няма да ѝ кажем адреса след като продадем апартамента ни тук. Възрастна е вече… трудно ѝ е да разбере… но сякаш прие…
– Ма вие заведете коте на баба тогава! Да има за кого да се грижи!
*
Всички се срещнаха пак когато баба имаше юбилей — осемдесет години.
Жива и жизнена старица опита пак малко манипулации със снаха си и жените на внуците си… Но получи такъв отпор! А Даниела обеща даже тя самата да се нанесе у тяхната квартира и „да ги научи как се живее“.
Юбилеят мина чудесно!
Подариха котенце и малък дакел на баба.
Сега излиза само до парка с Глаша — дакелката им. Защото Мурзик скучае сам вкъщи иначе… И няма време вече по гости — наложи ѝ се най-накрая сама да привикне към гозбите на снаха си: те може и „не ах“ както казват хората… ама пирожките са прилични все пак… палачинките стават… салатките добре ги прави… месцето го пече хубаво даже котлетки прави…
Какво пък — късметлия бил Христо с жена като Даниела…
*
— Децаааа!… Отдавна исках едно нещо само питам: кога точно съм ви сипвала кюфтета с макарони зад врата?
— Ти сама ни помоли „подиграйте ме“!
— Ааааа…
— Еми!
Добър вечер мои мили!
Днес закъснях малко…
Каня ви всички горещо — абонирайте се за канала Ярослав
в Телеграм
А освен това пробвам силите си вече в YouTube — там мисля освен разкази постепенно и общуване лично с вас!
Ще снимам видеа. За кого? За себе си разбира се! За моето дребничко кученце! Имам още една писана вкъщи!
Не натрапчиво разбира се — веднъж месечно или веднъж в тримесечие — просто ей така: човешки контакт…
Засега още не мога — но планирам го сериозно!
Ще бъде ли интересно според вас?
Ето линк към YouTube
Прегръщам ви силно всички!
Пожелавам само най-доброто!
Изпращам лъчове добрина и позитивност!
Винаги ваша,
Натали
