-Бързо! Всички ли седнаха? Добър апетит, хайде да ядем.
Мария демонстративно отмести чинията си и гледаше обидено към масата.
– Деца! Какво става, когато някой не яде храната ѝ?
– Мама ще му изсипе всичко зад врата – бодро отвърнаха в хор децата, погледнаха към майка си, която се опитваше да скрие усмивката си, и започнаха старателно да работят с приборите.
– Яж, бабо – прошепна Жанета – тя ми сложи кюфте и макарони – яж!
– Ъхъ, а на мен кюфтенца с елда – прошепна от другата страна Кирил.
Мария започна вяло да човърка в чинията си и незабелязано изяде всичко.
След като приключи, опитвайки се да бъде язвителна, попита Даниела дали може да излезе. Тя великодушно ѝ позволи.
Вечерта играеха на игри, гледаха заедно филм. Мария демонстративно мълчеше и се мръщеше. Излизаше до тоалетната или банята, където шумно се секнеше и подсмърчаше, всячески опитвайки се да привлече внимание.
Минаваше с червени заплакани очи и сядаше в креслото с гръб към прозореца.
На сутринта стана по-рано – искала да изпече палачинки за сина си.
Но на кухнята седеше разрошена Даниела, а Александър… Мажеше ѝ филийка! Сам! За нея!
– Мамо, добро утро. Сядай да пием чай.
– Добро утро, Мария. Седнете да пиете чай с тостове – Александър ги прави много вкусни.
Мария отвори уста да каже нещо, но се спря и излезе от кухнята.
Така мина седмица. Даниела нареждаше строго всички вкъщи. Децата и съпругът бяха предупредени предварително.
На децата това им изглеждаше като игра. Александър нямаше накъде да мръдне: или гони майка си от дома (ако не го направи – семейството му ще се разпадне), или търпи каквото прави Даниела.
– Александре! Какво е това? Защо позволяваш такова отношение към себе си? – избухнала в праведен гняв пита майката. – Ти си мекотело! Александре!
– Мамо… А по-добре ли ще е семейството ми да се разпадне? – пита синът ѝ спокойно.
– И нека! И нека! – упорито отвръща майката му.
– Как така „нека“?! Аз обичам Даниела! Обичам децата ни! Какво ти става? Всичко ми е наред!
– Ама аз съм недоволна от това в какво си се превърнал! В какво?! Ти! ТИ!!! Ах… Колко прекрасно момиче беше Диана…
– Аха… Затова я гони от мен навремето… На колене падаше пред мен само и само да не бъда с нея… Припадаше…
– А Виктория? Виктория Свиридова?
– Мамо… Коя Виктория?! Какви ги говориш?
Отново обидената майка се прибра в стаята си.
– Даниела… трябва да поговорим!
– Заповядайте!
– Даниела… Не ми харесва какво става в семейството на моя син!
– В кое семейство точно? Там дето ви изгониха заедно със сина ви? Или там дето едва не разбихте пак семейство? Какво искате всъщност? Какво целите? Съберете тогава всичките си синове, вземете ги със себе си някъде под ключ и бъдете щастлива. Болни ли са ви децата или какво им има?! Защо ги представяте като малоумни?
– КАКВО?! Аз??? Та аз само доброто им желая!!!
– Не ви е ли смешно поне малко? Не успяхте собственото си семейство да запазите… На стари години скитате по чужди домове… Едното семейство едва не разбихте… Вторият ви син сам ви изгони… Пристигнахте при третия… Не ви ли е неудобно?
– Аз нямам право ли вече при собствените си деца на гости да ходя?!
— Имате право — още как имате право! Но като ГОСТИ идват хората — а не като домакиня: ровеща по шкафове и налагаща свои правила. Гост идва щастлив — весело поседява като госпожа — играе с внучетата — яде каквото му сервират — спи където му предложат — пита дали може някак да помогне. ПИТА — а не влиза сама в шкафа „да оправя“.
Бъдете така добра — уважавайте домакинята тук. Дори ако нещо не ви харесва — замълчете. Това НЕ Е вашият дом — това е домът на вашия син и неговото семейство!
Мълчете… Не натрапвайте непоискани съвети или помощ…
И тогава ще сте най-добрата свекърва на света…
Жалко е само че аз трябва това на вас го казвам… Жалко…
— Мамо… — надникна Александър в кухнята, където жените разговаряха вече доста остро — мамо… татко ти звъни… защо не му вдигаш?
— Събудил се най-сетне?… Не желая повече с него да говоря!… Нека живее със своята маминка!… Щом семейството ни вече нищо за него не значи…
Даниела прихна тихо със смях…
— Ало?… Да аз съм… Да при Александър съм!… Прекрасно ми е тук!… Децата ме обожават!… Внуците ме боготворят!… А ти?… Яж там мамините ти палачинки сам-самичък!… Омръзна ми!!! Край Дмитрий!… Повече няма за какво с теб да говоря!!! Поздрави мама!!!
