Започна обикновената вечер.
Даниела приготвяше вечеря, Александър помагаше колкото можеше и си бъбреха за изминалия ден.
– Александър? Какво е това? Белиш картофи? Това пък какво е?
– И на вас добър вечер, Мария.
– Даниела, това е над всякакви… всички… Това е немислимо!
– За какво говорите?
– Ах, да, скъпи, мама е права! Вземи белачката за зеленчуци, с ножа кората става твърде дебела. Недейте да го карате много – не го прави нарочно, просто съсипа толкова картофи.
Мария, почистете чесъна, в хладилника е – не там, в отделението за зеленчуци. За три дни не научихте ли кое къде стои?
Мария, обелете и лука.
Александър? И на него ще намеря работа. Как така мъж? А мъжът не е ли човек според вас?
Какво ѝ стана пак? Александър, подай ми чашата насам, моля те.
Мария, защо стоите като в несвяст? Ще чистите ли чесън и лук или отидете да проверите математиката на Кирил и покрай това му обяснете и логиката.
Че събира пет ябълки и три круши и получава осем череши.
– Ами правилно – осем – казва недоумяващо Александър.
Даниела поглежда свекърва си смаяна от напора ѝ.
Мария стои с отворена уста и безсмислено ококорени очи.
Между другото тя искаше да каже на Даниела… много неща искаше да каже! Например това, че не е мъжка работа да се въртиш из кухнята и да готвиш!
Нормалният мъж дори не трябва да подозира къде се намира тиганът или как се прави запръжка за супа! А Александър! Той стои там и рендосва моркови! На ренде! Бели картофи! И то толкова ловко. Какви синове само има тя! Мислеше поне Александър…
И с логиката му… Ябълки с круши събира – получава череши. От друга страна – правилно отговори момчето.
Кирил определено прилича на Александър – усмихна се тя.
Даниела си е грубиянка все пак – измъчила бедното момче… ах моето синче… моето бедно синче… едва отвори уста Мария да възрази на нахалната си снаха…
Но тя вече бе отворила своята уста първа – раздава заповеди като някой ротен командир. Мария се обърна кротко и тръгна към Кирил да провери домашните по математика и между другото му обясни, че ябълките и крушите имат общо название: плодове.
Даниела с Александър приготвиха вечерята заедно и повикаха всички на масата. Мария хукна към масата с надеждата да избере най-вкусните парчета за любимия си син.
Гледа – той вече държи черпак в ръка и налива компот на децата; те пък поставят чашите по масата със стърчащи от усърдие езици.
Какво става тук?!
– Даниела… – успява само да промълви Мария
– А?
– Овца такава… ама това вече минава границите!
– Какво?! Мария?! Какво такова?! Кой какво неприлично направил?! Александре, пак ли ходиш по къщата по бельо? Или Кирил изпуснал газове? Само те двамата са източникът на всичко неприлично тук. Жанета ти ли пак някакъв номер извъртя?
Мъжът с децата стоят свивайки рамене.
– Не се прави на ударена! Прекрасно разбра какво имам предвид!
– Не съм разбрала — нагло гледаше Даниела право в очите на Мария — не съм разбрала. Обяснете ми. Какъв точно ви е проблемът?
— Всичко ми е проблем! Ти си лоша домакиня, никому ненужна съпруга и никаква майка!
— А вие пък сте голяма нужница!
— Няма такава дума!
— Не ме интересува дали има или няма — аз ще я използвам!
— Простачка!
— От простачка чувам!
Мария скочи към сина си, грабна черпака от ръцете му и го бухна обратно в тенджерата така силно, че пръски компот оцветиха светлите пердета и тавана над кухнята в червено.
— Ах ти гадино! — извика Даниела като намигна леко уплашените деца; те веднага отпуснаха раменете си надолу и тихичко се усмихнаха — разбрали добре: мама изобщо не беше ядосана или зла към баба им… просто я… възпитаваше!
— Вие какви ръце имате бе?! Знаете ли колко пот хвърли Александър за тези тапети?! А пердетата?! А този компот?! Кое ви даде право!? Айде марш обратно на мястото ви — седнете веднага казах! Разкомандвала се тук… У дома ще командвате! Седнете казах!!
А ти защо ме зяпаш така?! Ако продължите така — ще започна направо бой!! Бегом всички на масата!!
Мария цялa трепереща от яд решаваше дали просто да избяга от кухнята… но Даниела я изпревари. Застана пред нея насред пътеката със скръстени ръце на кръста… кимвайки строго към масата.
