– Даниела, това… – Александър се суетеше, пристъпвайки от крак на крак, – значи… това…
– Какво? Искаш да ходиш в сауна с мъжете?
– Не-е – поклати глава Александър.
– А какво? На риболов?
– Не-е…
– А тогава какво, Александре?
– Ами… майка ми идва. За малко, Даниела. Докато си в командировка, тя тук… и после ще остане… два-три месеца.
– Какво?! – Даниела се отпусна на стола. – Какви два месеца? Ти сериозно ли? Да не си решил да се развеждаш с мен?
– Не, Даниела, моля те. Какви ги говориш…
– Ти много добре знаеш, че не мога да живея с майка ти. Никой не може да живее с нея! Разбирам, че баща ти има нужда от почивка, но аз какво общо имам?
Имаш още двама братя – нека отиде при тях за по месец на човек.
– Тя вече прекара два месеца при Орлин. Там Дарина събра багажа му и съответно и нейния и ги изгони. Отидоха при Преслав.
– Кои?
– Ами Орлин с мама…
– Тааак… иии…
– Знаеш Лидия колко е спокойна…
– Ъхъ… нататък? – прошепна зловещо Даниела. – Нататък какво? И двамата ти братя заедно с мама идват да живеят у нас?
– Не-е… Преслав много обича Лидия, а тя събра багажа си, взе децата и замина. Той ги изгони – Орлин и майка му.
Орлин се върна у дома си, а мама… тя идва при нас.
– Значи номерът с Орлин няма да мине тук! Нямам къде да те пратя!
И както разбирам – както Лидия не успя да издържи, така и аз няма да мога. Ти не ме обичаш чак толкова…
– Как така бе, Даниелче! Аз толкова много те обичам!
– Аха… виждам колко ме обичаш.
– Даниела, ама тя е майка ми все пак…
– Обясни ми тогава защо по дяволите твоята майка не си отиде у дома?
– Скараха се с баща ми и се разделиха… май.
– Уууу! А баща ти знае ли въобще че са разделени?
Александър сви рамене.
— Говорих вчера с него — само отбеляза че я няма. Все е заровен в книгите си. А баба му готви.
— Аха! Понеже твоята майка не може да живее със свекърва си — решила е да съсипе живота на своите снахи!
Е добре тогава — ще видим кой кого!
— Даниела! Какво ти става?
— Аз ли? Нищо! Между другото — командировката ми ще е три дни! Цели три дни почивка!
— Еххх… Даниелче…
Когато се прибра от командировката си, Даниела завари тишина в апартамента.
Ако преди три дни Кирил играеше на килима с Рафчо, Жанета гледаше анимации по телевизора, Александър лежеше на дивана със слушалки и гледаше биатлон на таблета — то сега цареше тишина.
Рафчо — големият бордоски дог — който винаги тичаше към Катерина щом чуеше ключа във вратата — този път страхливо се беше скрил някъде из дълбините на жилището.
— Ехооо… хорааа… вкъщи съм!
От полумрака предпазливо изплува Рафчо; след него безмълвно Кирил; след него уплашена Жанета; а най-накрая виновният Александър.
— Вие защо седите без светлина?
Децата подвиха рамене; Рафчо заскимтя и подаде лапа на стопанката си сякаш я молеше: „Моля те вземи ме оттук.“
— Баба спи… — прошепнаха децата
— Иии…? Първо: защо спи в пет следобед?! И второ —
Даниела погледна към съпруга си: — Аз няма да седя като мишка в собствения си дом! Ясно ли е?!
И недей ми мигать така — никакви компромиси няма да има!
Гостите са гости три дни; останат ли повече — вече са съжители и спазват всички правила в това семейство!
Така че! — извика силно Даниела: — Рафчо! Кой ще победи по-бързо: Кирил или ти?!
Кучето писна радостно и падна по гръб като започна весело да рита краката във въздуха и провеси език щастливо показвайки колко се радва че мама се върна у дома.
Кирил и Жанета увиснаха около врата ѝ; Александър притеснено я прегърна през раменете като пристъпваше нервно от крак на крак и я целуна по бузата.
Даниела влезе в хола и включи осветлението.
Играчките лежаха самотни в ъгъла; телевизорът беше изключен; навсякъде цареше потискаща тишина.
— А къде е Мария? — попита Даниела
— Мама е там… – кимна Александър
— Ооо… а аз мислех че татко ни вече е голям момче и не спинка до мама… – намигна тя към децата
— Хайде стига де…
Даниела премина към спалнята им; включи лампата над леглото; свекървата ѝ спеше върху тяхното легло…
А тя просто ненавиждаше някой друг освен тях двамата (дори децата) да лежи там…
Преоблече се тихичко… излезе внимателно… затвори леко вратата след себе си.
