​​—Ира! Да дъвчеш е най-лесното! А виж, ако беше поработила за приготвянето на този мармалад! – Забеляза със смях свекървата, като отмести десерта от снахата.​​

​​—Ама аз май също имам пръст в този мармалад! – Намекна снахата, придвижвайки купичката към себе си.​​

​​—Ти? Наистина? И как точно? Ето ти ще дойдеш това лято на вилата ни, ще поработиш в градината, ще събереш ягоди, ще свариш мармалада – тогава ще говориш! – Вазичката изчезна в хладилника, а домакинята тържествено изпрати гостите в стаята, оставяйки озадачената Ирина в кухнята.​​

​​—Всичко си е наред, но това беше моята вила и моите ягоди! Даже бурканите със захар – и те не са техни! – Само това успя да прошепне младата жена.​​​

​​***​​

​​Ира от първата си среща с Олга Викторовна разбра — тази жена няма да остави никого да се отпусне. Тя държеше цялото семейство в постоянно напрежение, като си пъхаше носа навсякъде, дори там, където това не я касаеше.​​

​​Докато Ира и синът на Олга Викторовна, Игорь, бяха просто в отношения, свекървата се стараеше да не се меси в любовните дела. Но щом младежът представи момичето като своя годеница, се отвори безкраен портал към свят на съвети, наставления и забележки.​​

​​—Ирочка, ти грешно сипваш чай. Най-напред трябва да сипеш чай на този, който заслужава най-голямо уважение! – Забеляза свекървата, свивайки устни, когато видя, че снахата първо сипа на себе си.​​

​​—А аз мислех, че е по-лесно да сипеш в чашата, която е най-близо, за да не се протягаш до най-далечната с вече полупразен чайник. У нас в семейството винаги така сме правили!​​

​​—Изглежда, вашето семейство не познава чувството за уважение и почитание! – Сухо заяви дамата, като отне чайника от снахата.​​

​​Ира повдигна рамене и седна да пие чай, като избра няколко различни бонбона от вазата и ги сложи до себе си, за да не посяга всеки път и да не пречи на другите.​​

​​—Ира! Знаеш ли, че е невъзпитано да избираш най-вкусните бонбони? Можеше да си сложиш цялата вазичка до себе си, за да не оставиш нищо за другите! – Отново се надигна недоволния глас на свекървата, гледайки злобно към няколкото бонбона, които лежаха до снахата.​​

​​—Във вазата има все още същите. Обратно, исках да направя нещо по-удобно, за да не бъркам постоянно пред лицата ви за нов бонбон! – Не разбра упрека снахата.​​

​​—Можеше и с един да се задоволиш! С такава фигура като твоята, бих заобикаляла бонбоните от километър разстояние! – Хърбавата дама, която цял живот беше на диета, погледна със завист стройното тяло на снахата, търсейки в него недостатък.​​— Момичета мои мили, не се карайте! Мамо, ще купя нови бонбони, когато тези свършат! Ирочка, имаш прекрасна фигура, яж бонбоните със здраве! – Игорчо правеше всичко възможно, за да изглади напрежението между майка си и съпругата си.

Разбирайки, че любимите жени в живота му трудно ще съжителстват заедно, Игорчо, въпреки предложението на майка си, отказа да заведе жена си в просторния родителски тристаен апартамент и нае малко студио, където Ира бе единствената стопанка.

За щастие, семейният живот с Игорчо вървеше перфектно и Ира се стараеше достатъчно дълго да търпи някои дразнещи черти на характера на свекърва си.

Всичко това продължи до деня, когато родителите на Ира решиха да подарят на семейството вилата си.

— Ирочка, вземи, прехвърляме ти щафетата! Омръзна ни тази вила, вече нямаме сили! Ако ти трябва — грижи се за нея! Ако не — продай я! Не ни е жал! Омаломожи ни съвсем, а да я изоставим — не ни даде съвестта. Там си имаме хубава къща, поддържан двор, сауна, а близо е и гората. Райско място! Но току този рай всяка есен започва да ни изкривява гърбовете! – Пошегуваха се родителите, предавайки ключовете от вилата на дъщеря си.

Ира и съпругът ѝ обичаха вилата и често ходеха там не само за почивка, но и за да помагат на родителите. На семейния съвет решиха да запазят вилата, особено защото Ира скоро щеше да стане майка – а свежите плодове и чистият въздух щяха да бъдат повече от полезни.

Щом разбра какъв подарък е получила Ира, Олга Викторовна с ентусиазъм приветства новата перспектива:

— Вила? Това е чудесно! Сега и аз ще мога да ходя там! С тези странни роднини на вас така и не успях да намеря общ език. Както самите те са егоисти, така са и дъщеря си възпитали. Аз им предлагах помощ и добри съвети, а те само се сърдеха и не ме слушаха! Странни хора! Но сега, синко, ти си собственик на вилата, така че ще мога да ходя там, колкото искам!

Игор не пожела да разстройва майка си с новината, че в действителност няма нищо общо с вилата, защото тя беше подарена на Ира.

— Мамо, само да уточним – ти и Ира ще бъдете там в различно време. Има достатъчно работа за всички, но трудно се разбирате двете дори и на един квадратен километър!

— Ох, аз съм напълно съгласна! Аз имам ангелски характер! Но Ирка – твоята Ирка – е нетърпима! Казвам ѝ една дума – тя десет ми отвръща! Колко пъти ѝ обяснявах, че за бременните е полезно да работят физически, а тя ми отговаря грубо и отказва да помага!

— Мамо, тя чака моето дете и твоето внуче, прояви мъдрост и търпение, моля те!

***

Ира прие стоически идеята за посещенията на свекърва си във вилата ѝ.​​​– Ако ми гарантираш, че тя няма да започне да ме учи как да живея, използвайки вилата като повод, нека идва и прави каквото си иска.​​

​​​Олга Викторовна с ентусиазъм и усърдие се зае с вилните задачи. Признавайки трудолюбието ѝ, дори Ира отбелязваше, че свекърва ѝ работи на парцела по-добре от кооперативен трактор. Вилният сезон едва бе започнал, а вече всичко бе приведено в ред, дърветата – боядисани с вар, а на прозорците се появиха сандъчета с разсад.​​

​​​Олга Викторовна активно се готвеше да превърне вилата не само в райски кът, но и в източник на свежи витамини под формата на зеленчуци и плодове. Ира, която наскоро бе родила, бе сигурна, че от реколтата ще се падне по нещо и за тях тримата – за нея, мъжа ѝ и дъщеричката им.​​

​​​– Ох, каква прекрасна ягода ми порасна тази година на вилата! Едра, зряла, плод до плода! Чакам само да узрее! Толкова ми радва душата! – хвалеше се жената на сина си, който бе дошъл на гости със семейството си.​​

​​​– Мамо, ами кой ли се е съмнявал! Ти си страхотна!​​

​​​– Разбира се, че съм страхотна! Но и вие бихте могли да идвате от време на време, да ми помагате с поддръжката на парцела! – отбеляза тя.​​

​​​Ира искаше да подхвърли, че вилата всъщност не принадлежи на свекърва ѝ, но реши да не създава скандал от нищото и да не разваля доброто настроение.​​

​​​Обаче се оказа, че свекървата не се шегуваше, казвайки, че вилата е нейна. Още при първата съвместна визита тя забрани на снаха си да бере зеленчуци и плодове, оправдавайки се, че те още не са узрели.​​

​​​– Ирочка, кой ти позволи да береш ягоди? Още не са узрели! – обидено забеляза жената, като търсеше подкрепа от сина си с поглед.​​

​​​– Има доста червени ягоди вече. Следващия път ще мога да дойда чак след седмица, а мисълта да не ги изям сега и да се измъчвам цяла седмица ми е непоносима – отговори спокойно снаха ѝ.​​

​​​– Трябва да се научиш на търпение и да привикнеш към ред! Спри веднага да разсипваш лехите! Ще започнеш да опитваш, когато узреят. – изсумтя свекървата.​​

​​​Игор се застъпи за жена си:​​

​​​– Мамо, стига вече! Ира току-що спря да кърми Даша и се измъкна от тази елда с пилешка диета. Нормално е да поиска да си хапне нещо вкусно! – той отново се прояви като миротворец, тактично премълчавайки факта, че вилата и ягодите всъщност са собственост на Ира, а свекървата няма никакво право да ѝ забранява каквото и да е.​​

​​​– Добре, но нека бере само по краищата, да не изтапче всички храсти с големите си крака! Донесохте ли захар? Помолих ви! Сезонът започва! – Олга преведе разговора на друга тема, тъй като не обичаше да остава победена в спор.​​​​– Да, всичко купихме. Но не е ли по-добре да хапнем пресни плодове? Или поне да ги замразим… защо са ни тези съветски изпълнения, след които в ягодите нищо полезно не остава? – възрази Игорчо.​​

​​– Това ли ти го е внушила жена ти с нейните модерни приказки? А тя нали си обича сладкото, ама да го свари – не иска? – отвърна свекървата.​​

​​– Мамо, Ира е прекрасна домакиня. Но ние сме на мнение, че плодовете е най-добре да се ядат свежи.​​

​​– Ще ви видя аз, като не можете да се отлепите от моето фирмено сладко! – засмя се майката.​​

​​Скоро Ира, Игор и дъщеря им се прибраха вкъщи, а свекървата остана да се разпорежда на вилата.​​

​​Когато седмица по-късно Ира се върна на вилата, с ужас забеляза, че цялата ягодова плантация, която само преди седмица беше отрупана с узряващи плодчета, беше абсолютно празна. Първата мисъл беше, че става въпрос за кражба, но скоро стана ясно – ягодите бяха внимателно обрани, а в кухнята бяха останали немалко „следи от престъплението“.​​

​​– Игоре, направо не знам! Смяташ ли, че това е нормално? Тя дойде, обра Моята ягода, свари сладко с Моята захар, сложи го в Моите буркани и го отнесе у дома си! – избухна Ира.​​

​​– Ира, не се ядосвай! Ще говоря с майка ми! Съгласен съм, така не може да се постъпва. Но може пък да е сварила и за нас? – предположи Игор.​​

​​Игор позвъни на майка си и разбра, че тя наистина е сварила сладко, но вече беше раздавала бурканите на роднини и познати.​​

​​– Е и? Аз отгледах тая ягода, аз я обрах, аз сварих сладкото. Нима нямам право да се разпореждам с него, както намеря за добре? – учуди се Оля.​​

​​– Мамо, това е вилата на Ира. Ягодите са садени от нейните родители, а се грижихме за тях всички заедно. Не биваше да правиш така. – Игор внимателно подбираше думите си, защото беше съгласен със съпругата си, която само предишната вечер беше буря от емоции.​​

​​– Така ли? Не мисля да питам някого как да се държа на собствената си вила! – Тя хвърли телефона, без да го изслуша.​​

​​Ира реши, че ще действа със същите методи.​​

​​През следващия уикенд всички заедно отидоха на гости на свекървата, която тъкмо беше събрала роднини, за да ги надарява с добива от вилата.​​​​​—Ира, нали не ядеш захар! – намръщи се свекървата, когато видя как снаха ѝ нагъва ягодовото сладко.​​

​​—Но тук не е само захар, а и ягоди. А тях ги обожавам! Нали знаете, —усмихна се Ира доволно, докато пълнеше устата си със сладко.​​

​​—Знам. Обичаш да ядеш безплатно, това съм го забелязала. Но да се потрудиш, за да стане такова сладко, не ти се иска! – Гостите хвърлиха неодобрителни погледи към мързеливата снаха на „светата“ жена.​​

​​—Наистина ли? А аз си мислех, че съм замесена и аз в тези ягоди. Очаквах поне едно бурканче да получа. Но се оказва, че сладкото, направено от МОИТЕ ягоди и МОЯ захар от МОЯТА вила и разлято в МОИ буркани, не ми принадлежи! Странно, нали?​​

​​Гостите вече открито гледаха Ира с явно неодобрение, сякаш тя говореше нещо абсурдно. Междувременно свекървата се опитваше усърдно да измъкне вазичката от ръцете на нахалната снаха.​​

​​След като гостите си тръгнаха, Ира реши — повече няма да толерира поведението на майката на мъжа си.​​

​​—Така, Олга Викторовна! Много съм ви благодарна за помощта, която ми оказахте с вилата, но вече там без мое разрешение няма да идвате! Да! Не сте се объркали! Това е САМО МОЯТА вила, и нямате какво повече да правите там! Растенията си ги отглеждайте на балкона! А ягодите ние с мъжа ми ще ги хапваме свежи. Между другото, върнете ми бурканите! Мама ги пазеше на тази вила цели двадесет години!​​

​​Последните думи Ира каза с такава непреклонност, че свекървата не се осмели да възрази или да остави последната дума за себе си.​​​

​​На следващия сезон Ира с огромно удоволствие се занимаваше със своя участък и, когато дойде времето, успя да се наслади изцяло не само на ягодите, но и на останалите плодове, зеленчуци и ягоди, които предишната година свекървата щедро раздаваше на познати.​

Дереккөз