Емилия затвори телефона и също се насочи към градината.
Трябваше да се оплевят лехите и да се полеят растенията.
Жегата беше неумолима.
Александър вече беше успял да отреже един клон и да поправи верандата, след което заедно с тъщата седнаха на обяд.
Заради зетя си Емилия беше сготвила борш, знаейки колко много го обича.
И едва бяха взели лъжиците, когато се чу скърцане от вратата. — Здравейте всички, — прозвуча виновен глас.
Александър се намръщи и продължи да яде.
Емилия кимна към един стол, канейки я да седне.
Мария си сипа борш и се присъедини към мъжа си.
Той демонстративно се отдръпна с няколко сантиметра, показвайки недоволството си. — Добре, яжте вие, — каза Емилия, — аз ще отида да събирам плодове.
Мария благодарно кимна на майка си за това, че ги остави насаме.
Щом майка ѝ излезе, тя тихо побутна мъжа си с лакът. — Александър, хайде… — Какво? – попита той намръщено. — Извини ме… Не знам какво ми стана вчера.
Уморих се през седмицата и станах капризна.
Знам, че си се постарал и си искал да ме зарадваш.
Не ми се сърди, моля те… Мартин погледна жена си и не можа да сдържи усмивката си. — Добре де, прощавам ти… Но сега ти ми дължиш вечеря – запомни го!
Ще ни заведеш на ресторант, а аз ще мрънкам за всичко. — Няма! – засмя се Мария. – Ти не си такъв човек!
На теб винаги всичко ти харесва!
След като всички вече бяха пристигнали в Криводол, решиха да останат там през уикенда.
На Емилия много ѝ се искаше да наставлява дъщеря си, но се въздържа.
Ако преди не беше успяла да ѝ внуши най-елементарните неща в живота, сега нямаше смисъл от това усилие.
Нека вече мъжът ѝ я възпитава.
Все пак когато тръгваха обратно, Емилия тихо каза на зет си: — Ако има нещо – звънни ми!
Няма значение че момичето е вече голямо – ще дойда и ще ти направя забележка!
Мартин ѝ се усмихна и прегърна своята втора майка. — Ще имам предвид. — И знай – винаги ще те приема при мен!
Ти ми си като син! — Благодаря ти, мамо… – отвърна Мартин.
Емилия ги изпращаше с поглед, наблюдавайки как децата вървят хванати за ръце към гарата.
И каквото и да говорят хората – ако тъщата постъпва правилно, тя печели в лицето на зетя не враг… а син.
