Емилия поклати глава.
Тя никога не беше удряла Мария за капризите ѝ, вярвайки, че да вдигнеш ръка срещу дете е недопустимо.
Винаги се стараеше да говори с нея, да обяснява и убеждава.
Но явно ремъкът все пак е трябвало да бъде използван, за да разбере Мария кога трябва да се сдържа и да не излива недоволството си върху близките.
— Добре, не се тревожи — каза тъщата. — Аз ще ѝ покажа аз какво значи поведение.
А ти си почини малко, поспи.
Зная те — сигурно цяла нощ не си мигнал.
— Нищо ми няма — махна с ръка Мартин. — Ще наваксам със съня по-късно.
Гледам, една клонка от ябълката почти е увиснала върху жиците.
Ще отида да я подрежа.
После ще оправя стълбичката на верандата, една стъпка е почти разпадната.
Благодаря за закуската и че ме изслуша.
Отивам да работя.
Преоблечен в обикновени дрехи, които не го беше жал да изцапа, зетят се захвана с работа.
Емилия го изпрати с поглед и се усмихна.
Каква глупачка е Мария – не цени какво щастие има до себе си.
И златни ръце има той, и добър е, и грижовен.
А тя все мрънка и върти носа си…
Нищо де…
Сега ще ѝ звънна и ще ѝ държа сметка както трябва!
Няма значение, че дъщеря ѝ вече е на двадесет и пет години…
Ако трябва – ремък ще взема! Щом навремето съм я пожалвала…
Но нямаше нужда да звъни – самата Мария набра.
— Слушам — отвърна сухо майката.
— Мамо, здрасти… Александър случайно при теб ли е? — попита дъщерята с виновен тон.
— Да, при мен е.
— Слава Богу… Тръгна си без дума, не вдига телефона…
— А тебе не те ли е срам, Мария? — меко попита Емилия. — Мъжът ти искал изненада да ти направи… Да те зарадва!
А ти как се държиш?
Мария пъшкаше ядосано в слушалката, страхувайки се да спори с майка си.
Разбираше добре – Александър явно ѝ беше разказал всичко.
— И какво да правя? — прошепна тя тихо.
— Изправи грешките си!
Ела тук и му се извини!
И следващия път мисли преди без причина да вдигаш скандали!
Може след следващото ти изпълнение Александър вече въобще няма при мен да идва – а просто ще си тръгне от теб завинаги!
Тогава ще хапеш лакти!
— Все пак съм ти дъщеря… — промърмори Мария. — Трябваше на моя страна да бъдеш… а не на зет ми…
— Аз съм на страната на този, който се държи достойно!
А Александър ми е като син…
Така че недей ми говори тук за женска солидарност!
