Тропането на вратата се чу точно в момента, когато Емилия се канеше да закуси.
Още от вечерта беше приготвила сирници, а после реши да ги замрази.
Сутринта, след като стопли ястието, възнамеряваше да се наслади на любимото си лакомство.
Но събитията се развиха по друг начин.
— Кой ли е толкова рано? — промърмори тя, надзъртайки през прозореца.
Изглежда обаче отвън нямаше никого.
Въпреки че Емилия живееше сама в Криводол, не изпитваше страх.
Все пак беше сутрин, а и наоколо имаше съседски къщи.
Ето го Любомир — прекарват цялото лято в Криводол.
А Росица, съседката от другата страна, пристигна едва вчера.
Значи няма да си тръгне поне още седмица.
Емилия отвори скърцащата врата и остана силно изненадана.
— Добро утро, мамо! — каза зет ѝ с широка усмивка.
— Александър? Какво правиш тук? — попита тя. — И толкова рано…
А къде е дъщеря ми?
Мартин помръкна, а Емилия въздъхна тежко.
— Влизай де, сирниците тъкмо са готови.
— Сирници… — протегна думата зет ѝ. — С конфитюр?
— С конфитюр — усмихна се жената.
Докато Александър закусваше с удоволствие, тя го наблюдаваше внимателно.
Хората казват, че между тъща и зет винаги има напрежение.
Но в тяхното семейство не беше така.
Мартин беше сирак – макар родителите му да бяха живи.
Отгледаха го баба му и дядо му – майка му опитваше да подреди личния си живот, а баща му изобщо не се знаеше къде е.
Когато Александър се запозна с Мария – дъщерята на Емилия – баба му все още беше жива.
Но не доживя сватбата им…
Емилия си спомняше как на следващия ден след сватбата Мартин тихо я попита:
— Може ли да ви наричам „мамо“?
И тя се съгласи…
Александър наричаше тъща си „мамо“ не просто заради думите – той истински я приемаше като майка.
Истинската му майка бе жива, но той не желаеше контакт с нея – и тя също не проявяваше желание за общуване…
Мартин се оказа примерен зет и скоро Емилия го обикна като собствен син.
Винаги беше готов да помогне – макар че жената никога не злоупотребяваше с добротата му…
Когато Емилия се разболя, Мартин си взе отпуск от работа само за да ѝ донесе лекарства…
Навярно той полагаше повече грижи за своята втора майка отколкото собствената ѝ дъщеря…
