Сега двамата се бяха настанили удобно на дивана, а Красимир с ентусиазъм повтаряше всички думи, които знаеше.
— А казва ли и „Румен е глупак“?
— Разбира се! — разсмя се жената. — Именно с това започна.
— Предател… — измърмори Румен. — И сега какво да правя? Страх ме е, че Христо ще умре от глад. Понякога е толкова инатлив. Може ли да доведете папагала у нас поне за час? Ще ви компенсирам пътя. Нека Христо сам се увери, че приятелят му е добре.
— Какво говорите! — стресна се жената. — Вчера едва успях да натъпча клетката ви в колата си! Огромна е! По-добре вие елате при мен заедно с кучето.
— Не! — категорично отказа Румен. – Няма да дойда у вас. Сигурно имате съпруг. Ще започне да ревнува.
— Не се тревожете, никой няма да ви ревнува. Сега ще ви изпратя адреса си в съобщение.
Когато Румен и Христо прекрачиха прага на апартамента ѝ, кучето дори не удостои папагала Красимир с поглед. Веднага започна да се перчи пред жената: изправяше се на задни лапи и обикаляше около нея, стараейки се да привлече вниманието ѝ и да получи ласка.
— Христо! Къде е Красимир? Иди виж как живее твоят приятел! — опитваше се Румен да отклони вниманието на кучето, но то беше напълно погълнато от домакинята. Гледаше я с такъв възторг и преданост, че у Румен отново се появи чувство на ревност.
— Изглежда вашият очарователен пес изобщо не е тъгувал по папагала, а по мен! Май това е любов от пръв поглед! — весело каза жената.
Петгодишният ѝ син избухна в още по-силен смях и започна нежно и уверено да гали Христо, сякаш го познаваше цял живот. За учудване – кучето беше безкрайно щастливо от това.
— Изобщо не разбирам какво става с моето куче… — въздъхна Румен, оглеждайки се притеснено за евентуалната поява на ревнив съпруг и скандал от нищото.
Но никакъв мъж не се появи. Жената призна: сама отглежда сина си. А няколко часа по-късно вече тръгваха към дома на Румен – за да посетят котарака Горан.
Горан също беше безкрайно щастлив от визитата на тази жена. Веднага разбра: тази красавица скоро ще стане новата му стопанка. А котките рядко грешат за хората…
