— Бивша?
— Аха…
Румен безнадежно махна с ръка, и жената веднага разбра, че е по-добре да не задълбочава темата.
След няколко минути тя вече изнасяше клетката с Красимир.
Щом вратата се затвори след купувачката, Христо изведнъж се сепна и започна да вие толкова отчаяно, че на Румен му стана некомфортно.
— Христо, тихо! Престани! — опитваше се да успокои кучето той. — Да, Красимир вече не е с нас. Но всички ще трябва да свикнем с това.
Щом чу това, песът зави още по-силно. Тогава Румен набързо му сложи нагръдника и произнесе вълшебната дума:
— Разходка!
Едва тогава кучето малко се поуспокои. Но когато се върнаха у дома след разходката, той легна точно до входната врата и категорично отказа да се отдели от нея.
Там си и заспа. А на сутринта Румен се събуди и с изненада откри на килимчето пред вратата заспалите прегърнати Христо и Горан. Стопанинът пристъпи към тях и опита да ги погали, но за първи път те реагираха с пълно безразличие. Сякаш пред тях стоеше не близък човек, а някой непознат.
— Какво ви става? Полудяхте ли съвсем? — произнесе той с болка в гласа. — Нали разбирате: на Красимир му е добре там. Топло му е, светло е, хранят го вкусно. А едно момченце си играе с него по цял ден. Какво повече му трябва на една птица за щастие? Хайде в кухнята — ще ви нахраня.
Но кучето и котаракът продължаваха да лежат до вратата като напук на целия свят — сякаш бяха решили да започнат гладна стачка.
Котаракът първи не издържа: миризмата на риба надделя над скръбта — протегна се към кухнята да похапне лакомството. А Христо остана легнал на място, тихичко стенейки.
Към обяд самият Румен не издържа: набра номера на жената, която беше купила папагала.
— Простете ми… У нас вкъщи става нещо ужасно… — призна той виновно. — Кучето ми просто не може да приеме факта, че ви продадох папагала… Игнорира ме напълно и дори отказва да яде… Може би… може би бихте ни върнали Красимир? Ще ви върна парите… Ако трябва — дори ще доплатя…
— Ох! — изпищя уплашено жената. — А моят син вече обожава вашата птичка! В момента са заедно на дивана… И Найден повтаря всички думи, които знае…
