— Наистина ли? Нима може да говори? Това е прекрасно! Колко искате за него?
— Пет хиляди — каза наслуки Румен.
— Това с клетката ли е?
— Ами… да…
— Тогава тръгвам веднага. Може ли?
В този момент Румен бе обзет от страх. Въпреки шумния характер на Красимир, той беше силно привързан към него. Но връщане назад вече нямаше — твърде много зависеше от това, особено завръщането на съпругата му. И със свито сърце произнесе:
— Разбира се… Елате…
След тези думи в стаята настъпи потискаща тишина. Папагалът, сякаш предусещайки раздялата, гледаше господаря си с укор, кучето застина без звук, а дори и котката спря да мърка.
— Какво искате от мен? — промълви той в оправдание пред питомците си. — Живеете при мен като в рая, а аз трябва да страдам заради това? Помните ли как Мария не можеше да ви понася? А вие нарочно й правехте бели. Особено ти, Красимир. Така че имаш късмет — намерих ти нови стопани. А някои просто изхвърлят досадните папагали през прозореца…
В този момент се чу звънецът на вратата.
Когато жената влезе в стаята, френският булдог Христо веднага забрави всичко на света и въпреки възрастта си започна весело да подскача около нея на задни лапи, молейки за ласка. Котаракът Горан също не остана по-назад — притича и започна да се търка о крака ѝ.
— Христо! Не може така! — извика остро Румен към кучето, обзет от ревност към непознатата.
— Всичко е наред! — засмя се купувачката на папагала. — Обожавам такива песове!
Тя започна нежно да гали стария Христо и той дори изхрущя от удоволствие.
И Горан получи своята доза внимание: замърка толкова силно, сякаш мотор бе запален. Вътре в Румен всичко се сви от тревога.
— Все пак сте дошла за папагала! — раздразнено напомни той. — Ето клетката и ето самата птица!
— Бих взела и котарака с кучето направо — отново се засмя жената. — Нека синът ми се учи как се грижи човек за животни.
— Не… — измърмори Румен задъхано. — Без Христо и Горан просто не мога да живея.
— Шегувам се! — усмихна се тя топло и най-сетне насочи погледа си към Красимир. — А защо решихте да се разделите с такъв чудесен папагал?
— Защото бившата ми жена не желае да се върне у дома, докато той е тук… — леко разкрасена истина каза Румен.
