— Аз просто… ние просто мечтаехме за собствено жилище.
— За моето жилище — поправи я Невена. — За това как да ме изгоните оттук и да завладеете апартамента.
— Невена, не сте разбрали правилно!
— Напротив, разбрах всичко много добре.
Невена се приближи до масата и взе празничните си чашки.
— Таня — каза тя, без да поглежда към приятелката на Камелия, — събирайте се. Гостите свършиха.
Таня бързо скочи и грабна чантата си.
— Невена — опита се да се намеси Камелия, — хайде да поговорим спокойно.
— Ще поговорим. Когато дойде Георги.
Камелия пребледня:
— А какво ще му кажете?
Невена я погледна дълго и спокойно:
— Истината — отвърна просто. — Цялата истина за това какво прекрасно момиче е довел в дома ми.
И тогава най-после стигна до Камелия: играта е свършила.
Маските са паднали, ролите разкрити.
И сега пред тях стоеше сериозен разговор — за тримата.
Разговор, след който в този дом щеше да остане само един стопанин.
И това със сигурност нямаше да бъде Камелия.
Изборът на сина
Георги се прибра късно вкъщи — към девет и половина. Уморен, доволен, с плик китайска храна в ръка.
— Мам! Ками! — извика той от коридора. — Донесох вечеря!
Странна, напрегната тишина го посрещна.
Отиде в кухнята. Невена седеше на масата с чаша чай. Камелия стоеше до прозореца с гръб към вратата.
— Какво става? — попита той, оглеждайки ги внимателно.
— Седни — каза Невена спокойно. — Трябва да поговорим.
Георги разбра: нещо сериозно е станало. Майка му рядко говореше с такъв глас – студен и делови.
— Георги — започна тя, без да поглежда към Камелия, — приятелката ти планира да ме изгони от собствения ми апартамент.
— Какво?! — Георги се обърна към Камелия. — Ками, какви са тия глупости?
Камелия най-сетне се обърна. Лицето ѝ бе зачервено, очите блестяха – дали от сълзи или от яд?
— Невена подслуша разговора ми с приятелка – каза тя обидено – и го разбра напълно погрешно!
— Погрешно? – Невена извади телефона си. – Искаш ли да пусна записа?
Запис? Георги я изгледа неразбиращо.
— Записах ви разговора – обясни Невена. – От думите за „старата“ до плановете за прехвърляне на апартамента на твое име…
Георги бавно седна на стола си:
— Ками… вярно ли е това?
Камелия се хвърли при него, седна до него и го хвана за ръка:
— Скъпи… не съм имала това предвид! Просто… ние сме млади хора… трябва ни собствено пространство!
— Да прехвърлиш апартамента на мен означава „пространство“?
— Е формално – да… Но мама ще остане при нас! Просто документално всичко ще е по-ясно…
Невена изсумтя:
– В записа казваш друго. Че можело при приятелки временно да поживея…
– Изкривявате всичко! – възкликна Камелия отчаяно към нея.
– Добре тогава – каза Георги уморено. – Мам… пусни записа…
– Георги… недей… – започна Камелия, но той я спря с жест на ръката си.
Невена натисна бутона на телефона си…
От високоговорителя прозвуча гласът на Камелия: „Не мога повече тази старица! Само ако по-бързо прехвърлим апартамента на Георги… тогава тук ще бъде истински нашият дом!“
Георги пребледня…
Записът продължи: планове как майка му ще бъде изгонена; сметки; цинични подигравки…
Когато записът свърши, над кухнята легна мъртва тишина…
– Ками… – каза Георги много тихо… – Събирай си нещата…
– Какво?!
– Събирай си багажа и напусни…
– Скъпи… мога всичко да обясня!
– Какво точно? Че нарече майка ми „старица“? Или че планираше как ще я изхвърлиш от собствения ѝ дом?
– Не съм планирала! Просто мечтаехме!
– Мечтала си… как ще измамиш пенсионерка и ще ѝ вземеш жилището? Прекрасни мечти…
Камелия избухна в плач:
– Обичам те! Можем всичко да обсъдим! Да намерим компромис!
– Какъв компромис може човек като теб да предложи? Ти виждаш майка ми като пречка за своето щастие…
– Но ние сме млади хора! Имаме нужда от място за живот… деца някой ден…
– Тогава работи. Спестявай пари. Наеми квартира или купи своя собствена. Не мисли как чуждото имущество може лесно да стане твое…
– Невена! Кажете му нещо! Не съм искала така…
– Искала си – отвърна спокойно Невена. – И много подробно го беше обмислила…
Камелия вече плачеше неудържимо:
– Георги… недей така… няма къде да отида…
– Това вече не е мой проблем…
– Ами нашите планове?! Сватба… семейство…
– Планове имахме двама ни… ти обаче имаше сметки…
Той тръгна към изхода от кухнята и спря на прага:
–– До утре по обяд освободи апартамента. Остави ключовете върху масата…
След като вратата зад Камелия се затвори окончателно, Невена и Георги останаха сами…
Той пак седна на масата и уморено потри лицето си с ръце:
–– Мам… прости ми…
–– За какво?
–– Че ѝ повярвах…
Невена сви рамене:
–– Влюбил си се… нормално е…
Настана мълчание между тях двамата…
–– Знаеш ли какво? – рече внезапно Георги: – Мисля че е време вече самостоятелен живот да започвам… Ще си намеря квартира под наем…
–– Искаш ли?
–– Искам… И ще спестявам честно за свое жилище… Без опити някой друг наследство „да ми даде“…
Невена се усмихна леко:
–– То няма кой знаe колко наследство де ти дам така или иначе… Завещанието вече съм го написала между другото…
–– На кого?! – учуди се Георги искрено
–– На приюта за бездомни животни… Ако бъдеш добър син – може би ще го променя един ден… Но ако доведеш още една като Камелия —
–– Мам!!
–– Какво „мам“? Отсега нататък всички твои момичета ще минават през детектор на лъжата!
Георги избухна в смях – за първи път тази вечер
–– Добре де… научих урока
–– Именно така трябваше – кимна Невена и сложи чайника върху котлона – А сега хайде вечерямe вечe … Какво донесе?
–– Китайски нудълс взех – поръчах порция за трима – погледнал пакета
–– Е нищо де – аз утре сутринта ще ги доям
Седяха около кухненската маса, ядяха лапша с клечки и говореха за всичко друго освен за Камелия
А мислите на Невена бяха само едни: най-сетне у дома ѝ царуваше тишина
