— Но това е просто йогурт.
— Не, не! — Камелия грижливо прибра бурканчето. — Вътре има специални бифидобактерии. Може да не са подходящи за вас!
Невена замълча.
А освен това Камелия започна и да готви. „За всички!“ — обяви тържествено тя.
Готвеше странно. Със скъпи продукти, които сама купуваше, и приготвяше много необичайни ястия.
— Днес имаме кус-кус със сьомга! — обявяваше тя. — И смути от авокадо!
Невена опитваше от учтивост. Кус-кусът беше безвкусен, а смутито — като трева.
— Камелия, а може ли обикновени картофи с кюфтета? — попита тя веднъж.
Камелия се намръщи:
— Невена, това е толкова тежка храна! Вредна за организма! Аз се старая за вашето здраве!
Новите правила у дома
Третата седмица донесе „открития“.
— Мам, — каза Георги на вечеря, — може ли да намалиш телевизора? Камелия казва, че я боли глава от силни звуци.
Невена погледна екрана. Новините вървяха на почти нулева сила на звука.
— Георги, едва ги чувам.
— Е, изтрай малко! — раздразнено отвърна той. — Все пак човекът е болен!
После Камелия започна да окупира хола.
Разстилаше постелка на пода, пускаше музика – тиха, но досадна – и правеше йога.
Час. Понякога два.
— Невена, — казваше тя с извинителен тон, — съжалявам, че заех стаята. Но трябва да тренирам всеки ден. За здравето си!
Невена седеше в кухнята и чакаше холът ѝ да се освободи.
— А в спалнята не може ли? — попита веднъж тя.
— Там енергетиката не е подходяща! — категорично отвърна Камелия. — А тук вибрациите са много добри!
Вибрации… Невена въздъхна и отиде да мие чиниите.
Преврат в кухнята
Месец съвместен живот бе белязан от истинска революция.
Камелия влизаше в кухнята точно когато Невена приготвяше обяд и се мръщеше:
— Ох, Невена! Каква е тази миризма? Пържите с растително олио?
— А с какво друго?
— Това е канцерогенно! – възмути се искрено Камелия. – Ще ви покажа как трябва!
И започна да пренарежда всичко в кухнята. Олиото – вън. Тиганите – неподходящи. Подправките – вредни.
— Камелия… – опита се да възрази Невена – но това си е моята кухня…
— Георги! – извика Камелия. – Обясни на майка си за здравословното хранене!
Георги се появи недоволен:
— Мам, защо се инатиш? Камелия е професионалист! Има диплома по диетология!
Диплома по диетология… Невена не помнеше някога Камелия да го беше споменавала…
Но замълча.
Сега в собствената ѝ кухня командваше Камелия. А тя самата стоеше настрани и наблюдаваше как момичето приготвя поредната безвкусна храна от продукти на цената на седмичната ѝ пенсия.
Финалната битка за пространство
Върхът беше случката с банята.
Невена се прибра уморена и искаше само душ да вземе. Вратата заключена.
– Камелия, вътре ли си?
– Да! Невена! – чу се зад вратата гласът ѝ. – Правя маска за коса! Още четирийсет минути!
Четирийсет минути… Невена приседна на столчето в коридора…
След час вратата още беше заключена…
– Камелия!
– Ойййййййй извинете!!! Сега правя скраб за тяло!!! Още половин час!!!
Час и половина чака Невена достъп до собствената си баня…
Когато най-сетне вратата се отвори, излезе розова и доволна Камелия с аромат на скъпи кремове…
– Невена… – каза загрижено тя… – Не мислите ли че пералнята трябва да я преместим другаде? Пречи тук…
Невена стоеше във входа на банята… гледаше отражението си в огледалото… цялото омазано с чужди кремове…
И внезапно разбра: превърнала се бе в гостенка у дома си…
Последната капка
А приятелките ѝ разбира се не мълчаха…
– Невенка… – каза Тодорка докато чакаха ред при лекаря… – Гледала ли си скоро себе си в огледало? Цялата си повяхнала…
– Всичко ми е наред… – отвръщаше уморено Невена…
– Какво наред?! Изгони я тая! Той вече голям мъж стана – семейство ако ще прави – другаде!!!
– Тодорке… той ми е единствен син…
– И какво?! Цял живот ще търпиш любовниците му?!
Любовница… думата прониза като игла…
Но нали така беше всъщност… Камелия не работеше… „Търся подходяща позиция“ – казваше тя… вече втори месец търсеше…
А харчеше пари – както Георгиеви така и нейните – по кремове… йогурти… екзотични продукти…
И когато видя сметката за комунални услуги – удвоени разходи от безкрайните бани и постоянно включения климатик – разбра: трябва нещо да предприеме…
И то веднага…
Защото следващият разговор щеше да бъде: „Да прехвърлим апартамента на Георги.“
„За младото семейство“ – щял бил той да каже…
„По-удобно ще бъде“ – щяла била добави Камелия…
А тя… Невена… щяла била вместо стопанката… приживелица стане…
Чужда жена у собствения си праг…
Е няма пък!!!
Същата вечер Невена се прибра по-рано от работа… Главата я цепеше… настроението никакво: клиентите цял ден нервничеха; шефката само намира кусури…
Искаше само едно: вкъщи чайче запари; малко тишина поседи…
Но тишина разбира се нямаше…
От кухнята долиташе смях – камбанковият смях на Камелия… И още един глас… непознат…
Невена въздъхна тежко… Пак гости… Без предупреждение естествено…
Свали обувките още във входа и тръгна към кухнята – както подобава: поне поздрави ги…
– Невееееееееееееееееееееееееееенке!!! – извика весело Камелия като я видя.– Не ви очаквахме толкова рано!!!
„Аз пък гости у дома не очаквах“ – помисли си Невена но нищо не каза…
На масата седеше момиче около двадесет и петгодишно – също натруфено; също лакирани нокти… Приятелка явно…
– Запознайте се!!! – пропя весело Камелия.– Това е Таня!!! Най-добрата ми приятелка!!! Танче!!! Това е майката на Георги!!
