Вместо бурени сега имаше спретнати лехи и пищни цветни лехи. Благовеста започна да продава излишъка от реколтата и цветята на местния пазар. Това не ѝ носеше много пари, но не това беше важното. Харесваше ѝ да общува с хората, да вижда как се радват на красивите ѝ букети.
Един ден на пазара дойде собственичката на малък магазин за дрехи от областния център. Дълго оглеждаше самата Благовеста – семплата ѝ, но идеално ушита ленена рокля.
— Вие ли си я ушихте? – попита жената.
— Да, за себе си — смути се Благовеста.
— А бихте ли шили по поръчка? Имате невероятно чувство за стил. С удоволствие бих взела няколко ваши модела за продажба.
Това предложение беше като гръм от ясно небе. Благовеста първоначално се стъписа, но Асен, който беше до нея, уверено каза: „Разбира се, че ще може.“
И тя успя. Нейната малка колекция от семпли, но елегантни рокли от естествени материи се разпродаде в магазина само за седмица. Появиха се първите поръчки. Благовеста си купи нова шевна машина и обособи в една от стаите малко ателие. Имаше си свое дело. Свой нов, истински живот.
***
Именно в този момент, когато се почувства щастлива и самостоятелна, на прага на обновения ѝ дом се появи Николай. Сам, без Габриела. Отслабнал, с угаснал поглед.
— Мамо…
Разказа ѝ как съвместният им живот не потръгнал. Парите бързо свършили, Габриела искала охолен живот, а той не можел да ѝ го осигури. Накрая тя си намерила друг – „перспективен“ – и изхвърлила Николай навън.
— Мамо… мога ли да поживея при теб? – гледаше я с надежда като в детството си. – Всичко разбрах… Бях сгрешил…
Благовеста гледаше сина си и сърцето ѝ се свиваше от жалост. Но това вече не беше онази сляпа всепрощаваща любов. Това беше състрадание към възрастен човек, който така и не бе поел отговорност за живота си.
Пусна го в дома си. Нахрани го с вечеря. А после седна срещу него:
— Да живееш при мен… Николай… няма как да стане. Това е моят дом. Твърде дълго вървях към него сама. Но ще ти помогна — ще ти наема стая за три месеца и ще ти дам пари за храна. А после — сам трябва да продължиш напред: търси работа, стъпи на краката си… Ти си мъж.
Той бе очаквал друго решение… Но не възрази.
Когато замина, при Благовеста дойде Асен — през цялото време бе бил в своя дворец и правеше вид, че е зает със стопански дела.
— Правилно постъпи — каза тихо той — Пиленцата трябва сами да напуснат гнездото…
Стоейки на прага на къщата си под залязващото слънце, Благовеста гледаше цветята си и поддържаната градина и осъзнаваше — тя е у дома! Беше създала своя собствена реалност — без обиди и разочарования; със скъпото ѝ занимание; със спокойната радост; с топлото усещане до близък по дух човек… Чашата ѝ на търпение бе преляла само за да даде място на нов живот върху осколките — щастлив живот! И в своите петдесет и шест години тя най-сетне почувства онова истинско „второ младост“.
—
Автор: Димитър
