— И сега накъде? – изръмжа злобно Николай.
— На вилата, — усмихна се Благовеста. — На чист въздух. Ще ми се отрази добре.
Тя не купи апартамент в града. Реши да осъществи тяхната идея, но по свои правила. Парите от апартамента щяха да ѝ стигнат да живее със собствено стопанство, а до пенсия оставаше малко.
***
Вилата я посрещна в запуснато състояние. Наклонена ограда, обраснал с бурени двор, скърцащи подове в къщичката. Първата седмица Благовеста просто разчистваше боклука. Изхвърляше старата мебел, сваляше избелели тапети, безпощадно се освобождаваше от миналото. Това беше своеобразна терапия. С всеки чувал отпадъци сякаш изхвърляше и натрупаните обиди от душата си.
Работата беше безкрайна. Нае бригада да подмени покрива и да постави нови прозорци. А тя самата с удоволствие боядисваше стените в светли, слънчеви цветове и избираше семпла, но уютна мебелировка. Парите намаляваха бързо, но за първи път в живота си ги харчеше за себе си – и това чувство беше невероятно.
Съсед по парцел ѝ се падна мъж на около шейсет години – мрачен и мълчалив Асен. Мълчаливо наблюдаваше нейната енергична дейност, а веднъж, когато тя се опитваше сама да изкорени стар пън, той дойде при нея, взе брадвата от ръцете ѝ и за половин час реши проблема.
— Благодаря ти — въздъхна Благовеста.
— Няма защо — промърмори той. – Такава работа не е по силите на жена.
Така започна тяхното запознанство. Асен ѝ помагаше като съсед: ту с електричеството, ту с пробита тръба. В замяна Благовеста го гощаваше с вечеря. Изведнъж си спомни колко обичаше да готви навремето – когато някой оценяваше усилията ѝ. Печеше ябълкови пайове със собствените ябълки от занемарената градина, вареше ароматни супи. Асен ядеше мълчаливо, но винаги си искаше допълнително.
Почти не говореха за миналото си. Общуването им се въртеше около простички теми: времето, сортовете домати за разсад, пазаруване от строителния магазин. И именно в тази простота Благовеста намираше спокойствието, което толкова ѝ липсваше.
Един ден докато разчистваше стари кашони на тавана, попадна на студентските си албуми с модни скици – някога мечтаеше да стане дизайнер и да шие красива дреха. Ръцете ѝ сами посегнаха към молива… Вечерите след работа в градината прекарваше на новата веранда с чаша билков чай и рисуваше – рокли, блузи, летни сарафани… Просто за себе си.
Асен един ден надникна при нея и видя рисунките.
— Красиво е — каза той внимателно разглеждайки ескиз на лека лятна рокля. – От покойната ми жена остана шевната машина… стара е вече, ама работеща… Вземи я ако ти трябва… За какво иначе ще събира прах?
Благовеста я прие благодарно… И така в живота ѝ се появи ново увлечение: купи няколко плата и уши онази рокля от рисунката… после още една… Обнови пердетата вкъщи… уши красиви декоративни възглавници… Работата с ръце я успокояваше и изпълваше с енергия…
***
Изминаха шест месеца… Благовеста бе преобразена… отслабнала… загоряла… очите ѝ блестяха… Беше подредила не само къщичката си… но и градината…
