Дарина си наля вода и отпи бавно.
– Захари – каза тя. – Дъщеря ти навършва осемнадесет. Това е веднъж в живота. И искам да запомни този ден без цирка с пияната леля. Като истински празник.
– Но Венета вече звъни на леля Валя, сигурен съм…
– Нека звъни.
След това започна адът. Телефонът не спираше да звъни: Христина, леля Валя („Дарина, ти съвсем ли полудя?“), братовчедката на Захари („Мама каза, че не си поканила Христина, вярно ли е?“), дори някаква далечна роднина.
Захари ходеше мрачен и мърмореше:
– Казах ти аз.
– Трябваше по друг начин.
– Сега мама няма да дойде.
Няколко дни преди тържеството Дарина се срина. Реже салата и изведнъж се разплака. Йоана я прегърна.
– Мам, може би все пак да поканим леля Христина? Ще изтърпя.
– Не – избърса сълзите си Дарина. – Стига сме търпели. Прекалено дълго го правим това.
– Ами ако баба не дойде?
– Значи няма да дойде. Това е нейният избор.
Но отвътре я гризеше съмнението: ами ако наистина беше съсипала всичко? Може би трябваше пак да замълчи? Тези мисли не ѝ даваха покой нощем. Но Дарина се държеше заради дъщеря си.
В деня на празника сутринта се обади Венета:
– Ще дойда. Но само заради Йоана. И да знаеш — това няма да ти го простя.
– Добре – отвърна Дарина, макар че ѝ се искаше да каже друго.
Празникът беше… странен. Венета седеше с каменно лице, не обръщаше внимание на Дарина. Захари нервно се смееше на шегите на приятелите на Йоана. Роднините шушукаха — всички вече знаеха какво е станало.
Но Йоана сияеше. И това беше най-важното.
На тръгване свекървата подхвърли:
– Христина пие капки трети ден поред. Надявам се, доволна си от себе си.
Дарина само кимна.
Вечерта, след като прибраха масата, Захари каза:
– Мама ще помни това дълго време. И Христина също.
– Знам.
– Не те ли е страх? Всички празници отсега ще са такива…
– Страх ме е – призна Дарина. – Но повече ме е страх от мълчанието и преструвката, че всичко е наред, когато дъщеря ти те моли за защита.
Захари замълча и се прибра в кабинета — сигурно при картите си.
А Дарина късно вечерта пиеше чай и се чудеше дали постъпила правилно…
