Дарина се усмихна. Едва доловимо, но Венета улови това и се напрегна като ловно куче.
– Какво намираш за смешно?
– Просто… нещо си спомних.
– Какво точно?
– Сватбата на Емил. Помните ли? Дъщеря ви нарече булката „селянка, която е омаяла свястно момче“. Пред всички гости. След няколко чашки.
– Христина тогава не беше на себе си!
– А на юбилея ви? Когато крещеше пред целия салон, че я сложили на грешното място? Че сте зла майка-змия, която обича само сина си?
– Това беше грешка!
– А миналия път? Когато падна и счупи сервиза на баба?
Венета замълча. Захари отново се втренчи в монитора. Дарина знаеше: той трескаво мести картите, само и само да избегне очен контакт.
– Аз защитавам дъщеря си – продължи Дарина. – Йоана е на осемнадесет. Това е нейният ден. Тя помоли да не каним леля Христина. И аз няма да я поканя.
– Семейството ще се разпадне заради теб! – издиша Венета. – Роднините ще разберат каква си всъщност!
– Каква?
– Жестока! Студена!
На вратата се появи Йоана – стройна, с мокра коса след душа. Дарина улови погледа ѝ — благодарен, топъл. И разбра: постъпва правилно.
– Бабо – каза Йоана, – обичам леля Христина. Но на рождения си ден искам да се забавлявам, а не да събирам парчета от чинии и да слушам пиянски оплаквания.
Венета погледна внучката така, сякаш я виждаше за първи път. Обърна се към сина си:
– Захари, чу ли?
– Мам… – Захари най-сетне вдигна очи, но гледаше встрани. – Може би… този път без Христина…
– И ти ли?! – възкликна Венета и грабна чантата си. – Всички сте се наговорили! Валя беше права — напразно се ожени за тази! Виж какво направи с моето семейство!
Тя закрачи към вратата с маршова стъпка като на плаца. Обърна се:
– Ще кажа на всички! И на Валя, и на Лора, и на Натали! Нека знаят каква жена има Захари!
Вратата хлопна силно зад нея. Първи наруши тишината Захари:
– Защо толкова рязко? Сега мама ще вдигне всички по тревога…
Дарина си наля вода и отпи бавно.
