Светлана седеше в креслото с книга. Дори не ме погледна.
— Светлана, трябва да поговорим.
— За какво? — попита тя, без да откъсва поглед от книгата.
— За това, че сте окачили снимка на бившата съпруга на сина си в нашата спалня.
Най-после вдигна очи.
— А, за това ли. Мислех, че ще ти хареса. Това е спомен.
— Спомен? — опитвах се да говоря спокойно. — За какво? За жената, с която Александър се е развел?
— Бяха заедно пет години. Това е част от живота му.
— Част от предишния му живот — подчертах аз. — Сега има нов живот. С мен.
Светлана затвори книгата и я остави настрани.
— Слушай, момиче — започна тя с тон, с който вероятно е смъмряла небрежни медицински сестри. — Познавам Жасмин от много години. Тя ми беше снаха по-дълго, отколкото ти си съпруга на моя син. Свикнала съм с нея. Като дъщеря ми е. И нямам намерение да я изтривам от живота си само защото синът ми реши да се ожени за друга.
— Никой не ви моли да изтривате Жасмин от живота си — възразих аз. — Но да окачите нейния портрет в стаята, където спим със сина ви – това вече е прекалено.
— А според мен – точно така трябва — усмихна се свекървата. — За да не забравяш, че преди теб имаше и по-добра.
Ето какво било… Най-сетне разбрах причината за неприязънта ѝ.
— Вие изобщо не ме познавате — казах тихо. — Решихте, че съм „по-лоша“ още преди да ме опознаете. Дори не дойдохте на сватбата ни.
— Казах на Александър, че съм болна — възрази тя.
— Да, но и двамата знаем, че това не беше вярно. Просто не пожелахте да дойдете, нали?
Гледаше ме дълго време сякаш решаваше дали си струва да отговори. После каза:
— Ти разби семейството на моя син.
Не можех да повярвам на ушите си.
— Какво казахте? Какво семейство? Александър и Жасмин се разведоха година преди ние да се запознаем!
— Можеха пак да се съберат — настоя Светлана. — Ако не беше ти.
— Александър ли ви го каза? — почувствах как вътре ми става студено като ледник.
— Не го е казвал, но аз знам истината. Чуваха се по телефона… срещаха се…
Срещаха се? Изведнъж си спомних как няколко пъти Александър закъсняваше „заради работа“. Как получаваше съобщения и се усмихваше при четенето им… а когато питах кой пише – махваше: „Нищо особено… служебно“. Нима…?
В стаята влезе Александър. По лицето му разбрах – чул бе последните думи на майка си.
— Мамо, стига вече — каза той уморено. — С Жасмин никога не сме мислили пак да бъдем заедно. Това са твои измислици.
Светлана сви устни недоволно:
— Прекрасно си подхождахте двамата…
— Не мамо! Не си подхождахме! Затова и се разведохме!
— Заради твоята глупава гордост! — избухна свекървата.— Жасмин направила една грешка – кой ли не греши?
Прехвърлях поглед между Александър и свекървата му в опит да разбера за какво говорят всъщност…
— Грешка ли? — повторих аз объркано…
Светлана изсумтя:
— Не ти ли е разказал? Жасмин завъртя флирт с колега… веднъж само! А този горделивец тук – посочи към сина си – така и не можа да прости! Разведе се! И после срещна теб…
— Какво разочарование… — въздъхнах аз тежко…
Светлана присви устни:
— Недей сарказъм… Не ти приляга!
— А кое ми приляга тогава? Да търпя мълчаливо униженията ви? Да гледам как окачвате портретите на бившата жена на мъжа ми над леглото ни?
Александър сложи ръка на рамото ми:
– Десислава… успокой се…
– Не, Александре – махнах рязко ръката му – два месеца мълчах… търпях… опитвах се всячески майка ти да ме хареса! И какъв беше резултатът?! Портретът на Жасмин над леглото ни!
– Казах вече – ще го махна – напомни той спокойно…
– Проблемът не е в портрета! – почувствах как очите ми започват да парят от сълзи… – Проблемът е там… че майка ти никога няма да ме приеме… А ти… избра нейния лагер…
– Аз никого не избирам! – извика Александър.– Просто искам всички вкъщи да живеем мирно!
– Невъзможно е човек да живее мирно с някого… който го мрази…
– Аз те НЕ мразя! – отсече Светлана.– Просто НЕ те харесвам! Това са различни неща!
