Първите седмици минаха сравнително спокойно. Светлана работеше като завеждаща отделение в болница и се прибираше късно, изморена. Аз и Александър се стараехме да не ѝ пречим. Готвех вечеря за всички, а Александър я взимаше от работа с колата си в дъждовните дни.
Разбира се, имаше дребни забележки. Понякога Светлана препираше дрехите ми, защото „не били наредени правилно в пералнята“. Друг път пренареждаше всичко в кухнята, защото „така било по-удобно“. Или започваше да разпитва Александър за бившата му – уж между другото. Но аз търпях. Все пак не беше наш апартамент и трябваше да уважаваме домакинята.
А после започнаха сравненията.
— А Жасмин винаги печеше нещо сладичко за неделя — казваше Светлана на закуска.
Или:
— Александър, отслабнал си. Жасмин готвеше по-добре, при нея беше по-закръглен.
Александър обикновено мълчеше или сменяше темата. А аз все повече затварях обидата в себе си. Но след поредното „А Жасмин…“ не издържах.
— Светлана, може ли да стига вече? — попитах тихо. — Постоянно я споменавате.
Свекървата ме погледна с искрено учудване.
— А какво толкова? Тя беше пет години съпруга на сина ми. Свикнах с нея.
— Но сега съпругата му съм аз.
— Засега – да — отвърна тя с такъв вид, сякаш вече знаеше кога ще приключи бракът ни.
Тази вечер с Александър за първи път сериозно се скарахме.
— Трябва да поговориш с майка си — настоявах аз. — Това е непоносимо!
— Престани да драматизираш — махна той с ръка. — Мама просто е свикнала с Жасмин. Дай ѝ време.
— Време? Колко? Още пет години?
— Десислава, хайде стига вече, а? Утре имам важна среща с доставчици и трябва да се подготвя.
И той се зарови в лаптопа си, показвайки ясно, че разговорът е приключен.
На следващия ден намерих в гардероба кутия с вещите на Жасмин – тениски, книги, някакви дреболии. Всичко прилежно подредено.
Вечерта показах находката на Александър:
— И това наричаш „мама просто е свикнала“? — попитах го. — Тя умишлено е сложила вещите на бившата ти там, където вече стоят моите дрехи!
Александър най-сетне се смути:
— Ще говоря с нея — обеща той.
Не знам дали говори със Светлана или не, но кутията изчезна.
Седмица по-късно Светлана покани гостенка на вечеря. Познайте кого? Точно така – Жасмин.
Седях на масата и едва удържах желанието си да стана и да си тръгна. Жасмин се оказа ефектна брюнетка със среднодълга коса и яркосини очи. Работела като мениджър в туристическо бюро и току-що се била върнала от работно пътуване до Тайланд.
— Донесох ви сувенири — усмихна се тя и подаде на Светлана изящна кутийка.
— Ох, Жасминче, колко мило от твоя страна! — разцъфна в усмивка свекървата ѝ.
Те си бъбреха и се смееха като роднини от години насам. А ние с Александър изглеждахме като случайни гости на този празник на живота. След вечерята не издържах:
— Александре, защо майка ти покани Жасмин? Това е подигравка!
— Те са приятелки — отвърна той спокойно и това ме шокира още повече. — Мама много държи на Жасмин – какво лошо има?
— Какво лошо ли?! Сериозно ли питаш?! Не виждаш ли нищо странно в това майка ти да поддържа връзка с бившата ти жена и напълно игнорира настоящата?
— Десислава, не преувеличавай! Мама не те игнорира…
— Не?! Само ме сравнява постоянно с Жасмин – винаги в нейна полза!
Отново се карахме. И отново Александър не застана зад мен…
***
И тогава се появи този портрет…
— Ще говоря с нея… — каза Александър гледайки снимката на Жасмин.
— Не! — отвърнах твърдо аз.— Този път ще говоря сама!
В очите му проблесна страх: знаеше добре колко спокойна съм обикновено… но ако ме доведат до крайност…
— Може би… няма нужда? — опита се да ме спре той.— Ще махна снимката… край!
— И какво от това?! Утре ще окачи друга! Или ще сложи статуетка „Най-добра снаха – Жасмин“ върху шкафа! Не става така повече!
Излязох от спалнята и тръгнах към стаята на свекървата. Почуках леко и без да чакам отговор – влязох вътре…
