Щом Гинка се скри от поглед, Боян тихо изруга, сипейки последни обиди по адрес на майка си. Защо не ги остави най-сетне на мира? Винаги се опитва да ги скара!
— Хайде да се обадим на Анна — изръмжа през зъби Боян. — Изглежда, имаме за какво да говорим.
— А може би просто да я посетим? Искам да я погледна в очите — тъжно се усмихна Анна. — Ще помоля Венета да нагледа Гинка.
След половин час при Гинка дойде любимата ѝ леля с куп играчки. Докато слушаше възторжените възгласи на племенницата си, Венета хвърли кратък поглед към сестра си и ѝ обеща да се погрижи за малката, докато родителите ѝ решават проблемите си.
Мария, щом видя разстроения си син, се усмихна широко, но усмивката ѝ бързо угасна. Как иначе — след Боян влезе и омразната снаха.
— Е, щом сте дошли — заповядайте — каза сухо жената и тръгна към кухнята. — Чай?
— Ще поговорим ли? — попита Боян с повдигнати вежди и престорено учудване. — Защо подстрекаваше Гинка да ми разказва някакви измислици?
— По-добре вярвай на детето си, а не на хитрата си жена! И изобщо, откъде ти хрумна, че съм подстрекавала внучката? — Жената изглеждаше дълбоко засегната.
