– Анна, не се сърди!
– Не се сърдя, Гинка, не се сърдя – Анна наистина се разтревожи. – Обичам те, малка моя!
– Казах нещо лошо за теб… Но баба ме помоли! Каза, че ако го кажа, ще си имам братче! А аз толкова искам братче…
Съпрузите се спогледаха и едновременно се намръщиха. Разбира се, и тук Мария не беше останала настрана! Та нали знаеха, че тя никак не одобрява брака им!
– Какво точно те помоли да кажеш баба? – Боян кипеше от гняв към майка си, която бе посмяла да въвлече малко дете в своите интриги! А да караш детето да лъже родителите си… Това вече минава всякакви граници!
– Че при мама е идвал един чичко – послушно каза Гинка. – А после още, че този чичко е пренощувал у нас, когато ти беше заминал в ком… ком…
– Командировка?
– Да! Баба каза, че тогава ще поискаш да ми подариш братче. А ти пожела ли? – сините очички гледаха баща ѝ толкова жално, че Боян не издържа и силно прегърна дъщеря си.
– Много. Обещавам ти – ще имаш братче. Но ще трябва известно време да не виждаш баба.
– А със сигурност ли ще имам братче? – подозрително погледна родителите си момиченцето.
– Със сигурност! А сега тичай да гледаш анимации. Ние с мама ще си поговорим малко и после ще дойдем при теб.
